Стратегия предвижда две колегии на ВСС и проверка на прокуратурата

Висшият съдебен съвет се разделя на две колегии – eдна за съдиите, друга за прокурорите и следователите. Това предвижда проектът на актуализираната Стратегия за съдебна реформа, представена от вицепремиера и правосъден министър в служебното правителство Христо Иванов и публикувана на сайта на Министерството на правосъдието. Нейният хоризонт е 7-годишен. Преди две години ЕК поиска от България „реформа из основи“ на ВСС и прокуратурата.

Освен това Министерството на правосъдието настоява българската прокуратура да бъде подложена на независима международна експертиза за нейното състояние и ефективност. Извън предложенията за прокуратурата, документът предлага да се направи огромна крачка и в процеса по демократизацията на управлението на съда, съобщи Mediapool.bg.

„Прокуратурата не трябва да се вади от съдебната власт. Как ще се избира главният прокурор също не е важен въпрос. Той е щекотлив политически. Важно е да се направи така, че прокуратурата да работи, но ние не сме съвсем наясно какво точно в прокуратурата не е наред. Самите прокурори не участват активно в дискутирането на проблемите. Международната експертиза би ни дала необходимото знание“.

Това заяви министър Иванов при представянето на стратегията.

Лидерът на партия ГЕРБ и кандидат за втори премиерски мандат Бойко Борисов вече заяви, че е против съдебна реформа, каквото е ключовото предложение на Реформаторския блок за участие в бъдеща коалиция. Както отбеляза и друг политик от ГЕРБ – Румяна Бъчварова, в предизборната им програма не фигурира реформа в правораздаването. Идеята за разделяне на ВСС на две колегии, както и някои от идеите в стратегията, бяха огласени и от Реформаторския блок.

Основната цел на стратегията е да покаже пред Европейската комисия (ЕК), че България има воля да започне реални реформи. В началото на 2015 г. очакваме поредния (силно критичен) доклад от Брюксел, по линия на мониторинга върху правосъдието и вътрешния ред, наложен от ЕК на България и Румъния при присъединяването ни към ЕС. Мониторингът е безсрочен. Според Mediapool.bg неофициално се говори, че България и Румъния ще бъдат разделени заради липсата на напредък в София.

Правосъдното министерство предлага независимата чуждестранна проверка да покаже какви са факторите за „политическо, йерархично и друго неправомерно влияние“ в прокуратурата. Извън това как се злоупотребява с прокурорските правомощия. Изследването трябва да се фокусира и върху факторите, които ограничават професионалната самостоятелност на обвинителите.

Пряк избор на представители във ВСС

В документа, разработен от екипа на Христо Иванов, се предлага магистратите да избират пряко своите представители във ВСС – сега това се прави с делегати. Предвижда се и съдиите да бъдат включени в процеса по избор на преките си началници – в момента изключително правомощие на ВСС.

Правосъдното министерство предвижда съдиите да бъдат въвлечени и в управлението на съдебните институции, в които работят. Пряко трябва да се избират и членовете на комисиите, които отговарят за оценяването на работата на магистратите и за налагането на наказания, пише Mediapool.bg.

Според стратегията ВСС няма да е постоянно действащ орган, а такъв, който заседава на сесии. Критиките към сегашния модел са, че членовете на съвета са се превърнали в бюрократи, които са се откъснали от проблемите на системата.

Отговорност за главния прокурор и шефовете на ВАС и ВКС

Радикалните предложения включват още въвеждане на механизми за търсене на дисциплинарна отговорност за главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Сега те се на практика недосегаеми. Не се уточнява каква ще е промяната на статуса им. Предлага се ВСС всяка година да пише специален доклад за посегателствата върху независимостта на съдебната власт.

Духът на демократичност при управлението на съда и прокуратурата е заложен и предложението за периодични проучвания за мненията на магистратите по важни въпроси на реформата. Стратегията предвижда въвеждане на стандарт за условията на труд в съдилищата и прокуратурите, но и стандарт за достъпа до правосъдие на гражданите и юридическите лица.

Документът обръща голямо внимание на нуждата от истинска прозрачност при назначаването на членовете на ВСС от парламентарната квота. В него се поставя въпроса за намаляването на политическата квота във съвета (11 от 25 членове), която много често доминира над професионалната квота (пак 11 членове, но разделени на 3 гилдии). За голяма част от предложения е необходима промяна на конституцията.

Отчети от магистратите

Министерството на правосъдието предвижда мерки, които да намалят корупционния натиск върху съдебната власт. Основната е въвеждането на електронното правосъдие. Заедно с него трябва да се въведат и онлайн регистри за конфликта на интереси сред магистратите. Предлага се специално звено във ВСС да следи за корупция и всяка година да се пише доклад по темата, съобщава Mediapool.bg.

Министерството иска до 2017 г. да започне и реформата на юридическото образование в България. Предлага се върховните съдии да провеждат конкурсите за първоначално постъпване в съдебната система, а след това всеки магистрат да получи свой индивидуален план за развитие.

Правосъдното министерство се застъпва за широка реформа на наказателния процес с написване на Кодекс на административните нарушения и наказания. В него трябва да се отделят по-леките нарушения на закона (простъпки), които сега задръстват цялата съдебна машина. Стратегията смята, че е нужда цялостна реформа на следствието и разследващата полиция. Поставя се въпроса за закриването на съдилища.

Гражданите биха имали голяма полза, ако се осъществи намерението за въвеждане на пряката конституционната жалба. Тя би им дала възможност да се обръщат пряко към Конституционния съд при нарушаване на техните основни права, които са гарантирани от конституцията.

Правосъдният министър заяви, че публикуването на стратегията е само началото на дебата за продължаване на реформата. По думите му, за реализация на целите има нужда от политически консенсус. За някои от предложенията има нужда от промяна в конституцията, а други може да се реализират и с промени в Закона за съдебната власт.