Дискусия за десетилетието на десталинизацията ще се състои в СУ

Кадър от събаряне на паметник на Сталин по време на антикомунистическото въстание в Унгария през 1956 г.

На 18 март Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще е домакин на дискусионен младежки форум в рамките на изследователската инициатива „Бъдеще чрез миналото“.

Проектът е съвместен на Комисията по досиетата, Държавна агенция „Архиви“ и Университетския комплекс „Алма матер“. По време на форума ще бъде представен сборникът „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)“, съобщиха ДА „Архиви“.

През последните години от живота на Йосиф Сталин в Източна Европа се налага силово съветският модел на еднолична партийна диктатура със съответстващите му практики на репресии, унищожаване на многопартийната система и преустройство на икономиката по подобие на наложените от Москва идеологически схеми за „разграждане“ на стария строй, насилствено реформиране на обществата и изграждане на нови структури в името на светлото комунистическо бъдеще. Неговата смърт през март 1953 г. поражда първите надежди за отслабване на диктатурите в отделните страни от Източния блок и вътре в Съветския съюз. Много скоро разразилата се борба за власт между наследниците на Сталин и неговите източноевропейски марионетки прави възможни първите прояви на стихийна, неорганизирана съпротива (вкл. и въоръжена) срещу комунистическите режими.

Сборникът „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)“ e първото съвместно документално издание на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви“. Той е резултат от усилията на група експерти от двете институции. В него са включени най-значимите документи, открити в двата архива, свързани с периода на десталинизация в България.

Преобладаващата част от документите се публикуват за първи път и маркират най-интересните събития и процеси, случили се у нас в десетилетието след смъртта на Сталин. Вътрешнопартийните борби са разгледани през призмата на противоречията между отделни членове на ЦК на БКП в борбата за овладяване на властовите ресурси. В сборника е поставен и акцент върху възникването на опозиционни прояви в резултат от привидното отслабване на натиска от страна на партийното ръководство. Разкрит е процесът по постепенното връщане към част от елементите на култа към личността.

Проследени са процесите по реабилитацията и системното подновяване на репресиите. Обществените нагласи и настроения са представени посредством документите на преследваните – без значение дали са комунисти, безпартийни или определените за вражески елементи лица.