Трябва ли бяла майка да бъде обезщетена за черно бебе?

Необичаен въпрос изниква от странен случай на заведено дело заради грешка при оплождането на жена в САЩ, пише AP. Това предизвика и необичайна дискусия зад океана, касаеща чувствителните въпроси за расата, майчинството, секса и правосъдието. Въпреки това дебатите започват с предпоставката: би трябвало да получаваш това, за което плащаш.

Дженифър Крамблет и съпругата й Аманда Зайкън искали бяло бебе. Затова посетили банка за сперма близо до Чикаго и избрали рус синеок донор – номер 380, който приличал на Зайкън. В петия месец от бременността обаче Крамблет и спътничката й в живота установили, че тя е била осеменена от донор номер 330 – черен мъж.

“Двойката не е получила това, което е искала – определен донор. Клиниката е допуснала грешка и следва да плати затова”, казва Джесика Бароу, IT специалист от Детройт.

Бароу е черна и е лесбийка, а партньорката й е бяла. Те също са обмисляли осеменяване на бялата половинка, но в крайна сметка избрали да осиновят дете. По време на търсенето на донор двойката искала сперма от черен донор, за да зачене смесено дете, което да споделя физически характеристики и с двамата родители.

“Те не казват нищо расистко, не казват, че не искат черно бебе”, смята по отношение на Крамблет и Зайкън Бароу, която вярва, че двете жени обичат двегодишната си дъщеричка. “Те казват, че са искали нещо конкретно, а са получили друго, сега трябва да се приспособят”.

“Приспособяването” е в основата на делото, заведено от Крамблет. В него се почертава стресът и безпокойството да се отгледа цветнокожо момиченце в преобладаващо бял град като Юниънтаун в щата Охайо, описан от Крамблет като нетолерантен. Някои от членовете на семейството й имат несъзнати расови предразсъдъци, се казва още в иска.

Това води до заключението, че Крамблет иска да бъде компенсирана и да получи обезщетение за трудностите, през които минават много черни – и бели родители на осиновени черни деца – без каквато и да е компенсация.

“Не мисля, че заслужавам повече от всеки друг родител на черно дете, само защото съм бяла”, казва Рори Мълън, която също е осиновила дъщеря си.

Непознати са питали Мълън защо не си е осиновила бяло дете. Един човек дори намекнал пред белия й съпруг, че тя сигурно му е изневерила с чернокож. Огромен е и броят на белите, които са мачкали къдравата коса на дъщеря й.

“Трудно е, но да си родител е трудно”, казва Мълън, която живее в южна Калифорния и е автор на книга за отглеждането на деца с къдрава коса.

“Да си родител значи да се сблъскаш с неща, които никога не си си представял. Затова решаваме да станем родители, защото обичаме децата си и те го заслужават”, казва още тя.

Според Мълън компанията, която е допуснала грешката е отговорна, защото е обещала нещо, а не го е изпълнила. Но тя смята, че фактът, че Крамблет е чакала повече от две години преди да заведе дело, е знак че отглеждането на черно дете е истинският проблем.

“Когато казваш, че е твърде трудно, не го заслужаваш и не можеш да се справиш, детето го усеща и това влияе на самочувствието му”, обявнява тя и допълва “работата ми е да изграждам увереност в дъщеря ми, не да я потискам”.

От времето на робството до 60-те години на 20 век отглеждането от мъже на деца от черни жени е често срещано и обществено приемливо – въпреки това малко неща са смятани за по-скандални от бяла жена с цветнокожо бебе.

Това дава повод на блогъра Денин Милнър от mybrownbaby.com да заяви, че делото е “заченато в страх… заседнало в калта и тинята на расизма и чистотата на бялото потекло”.

“Тя просто не може да разбере какво е в основата на това да бъдеш черна майка, да трябва да се луташ и преговаряш в един расистки свят от името на човека, който е родила, в среда, където тя е продукт”, пише още Милнър.

Съавторът на книгата “Бели родители, черни деца: Преживяване на междурасовото осиновяване” Дарън Смит смята, че делото отразява неизследваните расистки настроения в САЩ и тревогата на Крамблет по отношение на смесеното й дете.

Той отбелязва, че заради пазарния принцип е два пъти по-евтино да осиновиш черно дете, отколкото бяло. Докато в същотото време черните деца в домовете често не биват осиновявани.

“Това дело демонстрира доста добре стойността на цвета на кожата”, смята Смит, професор в университета Уичита Стейт.

Хората, които подкрепят Крамблет обаче твърдят, че тя не може да е отговорна затова, че не е била подготвена за случилото се.

“Белите, които нямат отношения с черни, не е задължително да разбират предизвикателствата, на които цветнокожите са подложени в различни аспекти от живота им. Тази двойка не е очаквала това и сега трябва да го преодолее” казва Ракел Дюб, която има собствен спортен бизнес в Ню Йорк.

“Тя не е искала смесено бебе. Обаче е получила такова, обича го, обожава го, сега е изправена пред предизвикателство и го признава. Това не я прави расист”, смята Дюб.

“Не може да я обвиняваме за нещо, на което никога преди не е била подложена. Единственото й задължение е да обича и отгледа детето си по-възможно най-добрия начин. Ако парите от делото й помогнат да го направи, още по-добре”, казва Дюб.