Греъм Алисън: Подходящо ли е "белгийското решение" за Украйна

Греъм Алисън: Подходящо ли е „белгийското решение“ за Украйна

Снимка: http://www.hks.harvard.edu/

Греъм Алисън е директор на Центъра за наука и международни отношения Белфер към Училището Джон Кенеди на Харвардския университет. Статията му е публикувана в американското издание „The National Interest“ и е преведена от БГНЕС.

След като жителите на Крим гласуват за отделянето, но преди Владимир Путин да присъедини полуострова към Русия, президентът Барак Обама, канцлерът Ангела Меркел и останалите европейски лидери трябва да си спомнят за историята и да предложат „белгийско решение“ на украинската криза.

Съветникът по въпросите на националната сигурност в администрацията на президента Джими Картър /1977-1981/ Збигнев Бжежински неотдавна предложи да се проведе „финландизация“ на Украйна. Това означава, че Украйна може да запази „широк спектър от икономически отношения с Русия и Европейския съюз, но в същото време да не се присъединява към нито един военен блок, който Москва може да приеме за насочен към нея“.

Хенри Кисинджър предупреди, че „за Запада демонизацията на Владимир Путин не е политически курс, а алиби за неговото отсъствие“. От тази гледна точка, реалността е такава, че ние, вероятно, ще трябва да признаем такъв изход, при който Украйна няма да стане член на НАТО.

Най-добрият начин за излизане от тази криза може да стане „белгийското решение“, т.е. гарантиране на международно равнище на неутралитета на Украйна. От 16 до началото на 19 век армиите на различни страни са преминавали през териториите, които днес познаваме като Белгия. Когато през 1830 Белгия провъзгласява своята независимост от кралство Холандия, нейното бъдеще е било много неясно. Франция е предложила такъв вариант на разделение, при който получава Брюксел, имащ стратегическо значение. Великобритания, Франция, Прусия, Русия, Австрия и Холандия подписват в Лондон договор, според който те са били задължени да уважават териториалното единство и суверенитет на Белгия. В резултат тя почти столетие живее в мир, който е бил нарушен единствено от Първата световна война /1914-1918/.

Признатият на международно ниво неутралитет се оказа доста ефективно решение за редица други страни, включително Швейцария /която провъзгласи своята независимост след подписването на Вестфалския мир през 1648/ и Австрия /чийто неутралитет беше закрепен след приключването на Втората световна война през 1945/.

Тогава възниква въпросът, защо Украйна не може по свое собствено желание да членува в икономическите и военни съюзи, която тя смята за изгодни за себе си – включително ЕС и НАТО? Ако трябва да отговорим с една дума, заради историята. Колкото и печално да е това, оцеляването и благоденствието на Украйна до голяма степен зависи от сдържаността и даже щедростта на нейните съседи – на първо място Русия. Русия доставя около половината от обема суровини, които Украйна внася, и половината от природния газ, който тя консумира, с доста съществено намаление в сравнение с пазарните цени. Металургичният и химически отрасъл на украинската индустрия, който осигуряват съществен дял от БВП на тази страна, също са големи консуматори на руски газ, доставян по занижени цени. Нещо повече, в Украйна съществува териториално разделение между Изтока и Запада, затова, ако референдумът мине без нарушения, то голямото мнозинство от жителите на Крим ще гласуват за отделяне от Украйна и присъединяването на Русия.

Разпадащите се империи винаги оставят след себе си разделено население, спорни граници и десетилетия мъки и недоволства. Ако сравняваме с разпадането на империи, което се е случило сравнително неотдавна, то най-забележимата особеност на разпадането на Съветския Съюз беше неговия подчертано мирен характер – поне до днес. Ако не смятаме гражданската война в Таджикистан, борбата между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах и кратката руско-грузинска война от 2008, завзетите източно- и централноевропейски страни, а също така териториите, придобити от Петър, Екатерина ІІ и останалите царе за пет столетия, получиха своята независимост по удивително ненасилствен път.

Въпреки това, сред бившите съветски република Украйна заема особено място. Бидейки сърцето на Киевска Рус, в съзнанието на мнозинството руснаци Украйна е такава неотделима част от Русия, както и Москва. Когато през 15 век московските князе са завзели властта над днешните съвременни западни области на Русия, те са се обявили за наследници на Киев. Източна Украйна е била неотделима част от територията на Московската империя в течение на повече от три столетия.

Днешните граници на Украйна, от една страна, са изкуствени, от друга – случайни. Севастопол е бил построен по заповед на Екатерина Велика в качеството на главна база на руския ВМФ. Днес украинската икономика се намира в състояние на упадък и над нея е надвиснала сериозната заплаха от фалит. В политическо отношение Украйна заема едно от последните места в класациите заради голямата корупция и неефективност.

Успешното управление на държавата предполага необходимостта от признаването на суровите реалности и прогнозирането на вероятните варианти за развитието на събитията. Отчитайки днешната ситуация в Украйна, признаването на международно равнище на неутралитета на тази страна в днешните й граници би било всеобща победа. Страните трябва да се договорят, че Украйна не може да стане член на НАТО, или ЕС, или предлагания от Русия техен по-слаб аналог, че тя ще предаде на Русия военно-морската база под аренда за период от 100 години, че тя ще интернационализира газопроводите, по които руският газ достига до европейските потребители, че тя ще гарантира правата на малцинствата в съответствие с европейските стандарти. При тези условия нейните граждани ще получат добрата възможност напълно да се концентрират върху създаването на своя собствена държава.