Един хвърлен без уважение камък по бившия министър Иван Данов

В отворено писмо арх. Владимир Недялков призовава арх. Иван Данов, ръководител на катедра в Университета по архитектура, строителство и геодезия (и бивш министър на инвестиционното проектиране в кабинета „Орешарски“) да си подаде оставката и да напусне УАСГ. Министерството на инвестиционното проектиране беше създадено по настояване на ДПС. Арх. Недялков призовава и колегите си да го подкрепят.

ОТВОРЕНО ПИСМО
До г-н Данов, ръководител на катедра „Жилищни сгради“ в Университет по архитектура, строителство и геодезия
копие до Ректора на УАСГ, проф. д-р инж. Красимир Петров
копие до Министъра на образованието, доц. Румяна Коларова
копие до Председателя на Камара на архитектите в България, арх. Владимир Дамянов
копие до редакцията на вестник „Дневник“
копие до всички колеги, завършили УАСГ

Този текст може да е продукт на фикция, но за нещастие е чиста реалност.

По време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, изказах сред колеги архитекти възмущението си от факта, че наш преподавател и ръководител на катедра в УАСГ – г-н Данов, е част от въпросното правителство, в качеството си на министър. Впоследствие той ми се обади по телефона, с думите: „Какво си говорил за мен?… ще запомня това, да си жив и здрав!“ – натъртено и повторено няколко пъти. Апелирах го да си подаде оставката, също казах, че „се надявам, когато хората хвърлят павета по тях, моето да не улучи неговата глава“.

Вероятно това звучи много предизвикателно днес, но тогава, когато голяма част от града и приятелите ми беше излязла по улиците на протест, срещайки стена от полиция и жандармерия, която бие и арестува – тогава отговорът ми беше честна и защитна реакция към всесилна и самозабравила се страна, която в този момент ме заплашва по телефона.

Сега този човек е заплашил пред свидетели моята сестра, студент по архитектура в УАСГ, че няма да завърши ръководената от него катедра…защото ми е сестра! и да си търси друго място.

Това е и повод да напиша своето обяснение и писмо до него – колкото да защитя сестра си, която не е страна в този безумен диалог, толкова и да потвърдя, че не се намираме в 1984 г.

Няма да успеете да ни пречупите

Господине, напуснете този университет, ако имате някакви останали резерви от чест. Не защото тази кореспонденция е от значение. Напуснете защото сме в XXI век – век, в който срещу диктатурите се водят кървави революции точно от по-слабите в обществото, водени от желанието си за въздух и светлина. Или Вие смятате, че поведение като Вашето, че изказвания на други университетски ръководители „като не ви харесва България – емигрирайте“ и прочие, … изразяват истина, че всичко е Ваша частна собственост? Оставка за такова нагло самоинституционализиране!

Знайте, че както не сте успели, така и няма да успеете да ни пречупите. Знайте и, че фикцията „деца на овластени комунисти владеят университетите в България през 2014-та година и се разпореждат в тях като регулировчици“ е утопия, която няма да успее.

Не Ви понасям заради старанието, с което обяснявате колко полезен сте за младите колеги, в условията на страх в един унизен университет. Унизен от лъжата, че това е истина. Унизен от идеята, че човешката уникалност няма право на проявления, различни от вкуса на пъдаря въоръжен с тояга. Един университет, в който младите хора, които са много по-голямо богатство от всичко останало на света, нямат право да грешат в търсенията си и трябва единствено да се възхищават от невероятния опит и биография на когото и да било.

Какво пък толкова стои като диамант във Вашата „творческа“ кариера, че да излъчвате това високомерие? Това, че заехте пост, което кара колегите Ви преподаватели да Ви спестяват мнението си по много въпроси, е техен проблем, но приемането на стократно по-млади колеги като нас за „врагове“ е смешно и жалко.

Оставка!

За мнозина егото се мери със собствени произведения, защо е необходимо Вашето да бъде измервано чрез злобно съревнование със студенти, които поставяте в положение на подчинени?

И на какво повече ще научите близките ми от това как се пишат „задочни диалози с милиционер“, г-н Данов? Бих се радвал на моята сестра да не й се налага да се изнася на минимум 1000 километра от мястото окупирано от Вас – място, което не е Ваша собственост и за което се плащат бюджетни средства, за да бъде училище за хора на изкуството. Нямам предвид бюджета на френскоговоряща страна, а този на моята страна. Оставка!

–
Единственият ми въпрос към колегите ми архитекти, до които също е адресирано това писмо, е: защо се отнасяме с търпение към такова позорно безочие и докога ще се правим, че не го забелязваме? Та това е една от причините професията ни днес да не е това, което е!

Единственият ми въпрос към Министерството на образованието, до което също е адресирано това писмо, е: издаването на дипломи срещу такса страх, мълчание и послушание счита ли се за престъпление у нас? И ако това не е прецедент, а обичайна практика – това не прави ли тези дипломи фалшиви? Защото днес наистина не чувствам своята диплома истинска.

–
Г-н Данов, ето това е камъкът, който исках да хвърля по Вас.
Без никакви остатъци от уважение: Владимир Недялков, архитект и гражданин.