10 велики открития без Нобел

Човешката ДНК верига

Докато тече присъждането на тазгодишните Нобелови награди и вече „вътрешният GPS“ спечели приза за медицина, а сините светодиоди – за физика, екип от редактори, автори и блогъри на National Georgraphic размишляват кои са онези велики открития и нововъведения, които заслужават награда, но не са получавали.

Интернет

WWW (Worldwide web) е зачената от американските служби за сигурност през 60-те години на миналия век. Те създават прототипа на мрежата от взаимно свързани компютри. Авторът на идеята за световна мрежа от компютри обаче е Тим Бърнърс – Лий. Който е създател и на първия „уебсайт“ през 1990 г.

Мрежата демократизира информацията и независимо от стойността на съдържанието, улеснява социалния явления – като Арабската пролет (независимо от злополучното Арабско лято).

Човешкият геном

Много хора се чудят защо нямаше Нобелова награда за едно от най-внушителните достижения на науката – разшифроването на човешкия геном през 2001 г.Може би всичко е просто заради колосалността на това откритие.

Въпреки цялата си значимост човешкият геном не беше откритие или изобретение – това беше инженерен проект, изискващ уголемяване на автоматично изолирана ДНК, секвенционирана до огромни мащаби. Както казва ученият Ерик Ландер от проекта Човешки геном по онова време, „Не получавате Нобелова награда за завъртане на една манивела“.

Обаче човек би могъл да получи Нобел за изобретяването на „манивелата“, така да се каже. Шест години преди генома, Крег Вентер и колегите му бяха доказали, че асемблираща техника, наречена „пълна геномна пушка“, може да бъде впрегната в разчитането на целия код на един организъм – бактерията Haemophilus influenzae.

Може би Нобеловата комисия трябва да бъде притисната да номинира тримата учени с най-големи заслуги за този първи триумф на генома. И Вентер трябва да е сред тях

Смъртта на черните дупки

Една нощ през 1970 г. Стивън Хокинг си лягал да спи, когато го осенила една идея, която го изпълнила с, както по-късно ученият разказва с „екстаз“.

Хрумнало му, че черните дупки, по-рано смятани за малко или много безсмъртни, може всъщност бавно да губят маса и в крайна сметка да се изпаряват, експлодирайки струя в гама лъчи.

Проблемът бил, че нямало начин да се докаже тази идея. Черните дупки са твърде дълголетни, за да бъде наблюдавана днес смъртта им.

И въпреки това изследването на Хокинг за черните дупки сега е залегнало в теоретичната физика. То обединява относителността (класическата теория, в която всичко е гладко като коприна) с квантовата механика (в която всичко е на зърна) и … прогреса на информационната теория.

Хокинг сигурно би спечелил награда, ако природата можеше да даде нагледно потвърждение на теорията му. Но това няма да се случи милиарди години, докато експлодира първата звезда с нужните за черна дупка размери.

Периодичната таблица

Да се върнем към първоначалата. А какво е по изначално, по-фундаментално и значимо от определянето на химичните елементи?

Периодичната таблица не е просто организационна таблица, тя разкрива вътрешната подредба на протоните, неутроните и електроните, които лежат в сърцевината на цялата материя. Нейните подредени колони и редове са предвидили съществуването на елементи и техните качества, преди те да бъдат открити.

Изглeжда немислимо такъв пробив да остане непочетен от висок научен приз, но тъкмо това се слу1чило на първото раздаване на Нобеловите награди през 1901 година. Наградата за химия отишла при Якоб ван Хоф за работата му във физикохимията. В сравнение с работата на Хоф, която показала как елементите се свързват, периодичната таблица, публикувана от Дмитрий Менделеев през 1869 г., тогава трябва да е изглеждала малко статична.

Менделеев обаче имал надежда. Той бил номиниран за Нобел през 1905 и 1906 г., но членовете на комисията решили, че работата му е твърде стара и добре известна. Периодичната таблица станала жертва на собствения си успех.

Вместо това, през 1906 г. наградата отишла при Хенри Мойсън за откриването на елемента Флуорин, точно там, където периодичната таблица предвидила, че трябва да е.

Менделеев починал на следващата година и с него – надеждата таблиата да бъде наградена с Нобел. Но тя станала най-полезният плакат в науката, увисвайки на стените на лабораториите за поколения наред.

Електрическата крушка

Скроммното изобретение на Томас Едисон, първоначално патентовано от Джоузеф Суан в САЩ, но приложено практически от Едисон, е в основата на съвременната икономика (и дефицита на сън), създавайки гигантско търсене за електричество, което също оформя нашето съществуване днес.

Едисон починал през 1931 г. без Нобел, нито дори за крушката – символът на научното вдъхновение. Това е историческа неправда.Волята на Алфред Нобел била наградата на името му да отива за изобретения и изобретатели, но членовете на журито са склонни да отдават почит на непрактични неща като разширяването на вселената или езотеричната „частица Бог“.

Кваркът

Мъри Гел-Ман спечели Нобел за физика през 1969 г. „за неговия принос и открития, свързани с класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия“.

Но не получил специална награда за идеята, с която е най-известен; кваркът. Най-дребната съставна част на материята, участваща в строежа на протоните, неутроните и другите частици. Тяхното откриване (с помощта на лист и химикал – най-силните оръжия на физика) доведе до по-дълбоко разбиране на физическия свят.

Но по онова време доказателството за кварките било все още смътно и спорно. Те станали убедителни няколко години по-късно, когато някои физици заявили, че Гел-Ман заслужава втори Нобел.

Съвременният еволюционен синтез

Когато били раздадени първите Нобелови награди през 1901 г., еволюционната биология все още била млада наука.

Биолозите по онова време знаели малко за заплетените детайли около промяната на живите организми през поколенията. Някои дори оспорвали естествения отбор и други фундаментални концепции на Дарвиновата еволюционна теория.

Между 1920 и 1950 група изследователи – генетици, натуралисти, палеонтолози, установили как се зараждат мутациите, как се разпространяват и стават „суровините“ на еволюцията
.
Това ново разбиране за живота добило популярност като „съвременния синтез“. Тяхната работа открила пътя за днешните забележителни пробиви на познанието ни за историята на живота.

Тъмната материя

Ако копнете в историята, има множество астрономически открития, заслужаващи Нобелова награда, в това число законите на Кеплер за движението на планетите, теорията за разширяването на вселената от началто на 20 век и класификацията на зведите по техните спектрални „отпечатъци“.

Но изнамирането ан тъмната материя е вероятно съвременното постижение, което е най-незабелязано от комитета на Нобеловите награди.

През 1970 г. Вера Рубин и Кент Форд забелязали, че звездите по краищата на галактиките се движат толкова бързо, колкото и звездите в центровете им. Казано с други думи, че тези галактики се въртят толкова бързо, че би трябвало да се разлетят в пространството. Освен ако нещо невидимо не допринася гравитацията да ги държи заедно.

Това невидимо нещо станало известно като „тъмна материя“ – мистериозна субстанция, съставляваща поне 90% от масата на Вселената. Тя не излъчва и не отразява светлина, и не взаимодейства с познатата ни материя по никакъв начин.

Благодарение на хлъзгавата си и неуловима същност, частицата на тъмната материя също се оказала неоткриваема. С други думи, учените не са сигурни що точно е тя.

И тази несигурност изглежда е причината откритието да не бъде почетено от Нобеловия коитет, въпреки че наградата за физика за 2011 г отиде при също толкова енигматично космологическо откритие.

Дървото на живота

По време, когато учените класифицирали микробите според формата им, Карл Уузи изобретил начин за разкриване на сродствата между тях чрез сравнение на гените им.

Неговият метод изяснил съществуването на непознато по-рано царство на живота – микроскопичната Архея. Учените използвали неговата техника, за да каталогизират палитрата от микроби, живеещи в телата ни и влияещи на здравето ни, и да очертаят еволюционните връзки между големите и малките организми

Благодарение на Уузи, дървото на живота се сдобило с нов голям клон и още големи клони и клонки. Уузи почина през 2012, а Нобел не може да се дава посмъртно. Но е абсурдно на някой, който е разкрил пълната картина на живота, да му бъде отказано заради нещо толкова тривиално като смъртта.

Ренесансът на динозаврите

През 1969 г. палеонтологът от Йейл Джон остръм дал име на най-важния вид, намиран някога. Той нарекъл животното – динозавър на 110 милиона години, Деинонихус („ужасяващ нокът“). Това гущероподобно било с човешки бой със сграбчващи лапи и стърчащ нокът.

Най-важното, Остръм знаел, че Дейнонихус е бил много различен от стандартната представа за дунозаврите като бавни, глупави чудовища, населяващи блатата. Дейнонихус, посочил той, е бил пъргав, вероятно социален ловец с активен начин на живот.

Идеята дала тласък на „динозавърския ренесанс“, който все още дава научни плодове днес.

За беда, няма Нобелова награда за палеонтология или друг клон на естествената история, и Дейнонихус не получил полагащата му се почит.