Пет смели прогнози за новата политическа година

Снимка: БГНЕС

Няма съмнение, че дългоочакваният ден на предсрочните парламентарни избори не оправда очакванията на мнозина. Вместо да нареди пъзела в политиката ни, го разбърка още повече.

Основната причина за това е влизането в парламента на играчи, които често оставяхме извън сметките. Няма съмнение, че те преминаха границата от 4% основно заради ниската избирателна активност (едва 46%).

Въпреки това трябва да отдадем заслуженото на АБВ за силната агитация по места и на “Атака” за поредната кампания, с която пак изненадаха всички и постигнаха по-висок от очаквания резултат. Бяха ги отписали преждевременно.

Предвид политическата реалност, ето и пет смели прогнози за това, което можем да очакваме в близкото бъдеще:

Краткият мандат е ключът към коалицията

Всички знаем, че ключовият момент при формирането на коалиции е намирането на перфектен баланс между интересите на отделните играчи в нея.

През този четвърт век от началото на демокрацията видяхме различни формати, основани на разпределние на постове (“Тройната коалиция” 3-5-8) и на влияние (кабинетът “Орешарски”, за който Станишев обяви пред съпартийците си, че няма да издържи, ако не гласуват Делян Пеевски за шеф на ДАНС).

Потенциалнита партньори на ГЕРБ за съставяне на правителството от Патриотичният фронт заявиха, че не очакват постове в замяна на парламентарната си подкрепа, а настояват за ясно разписана програма.

Докато националистите изглеждат по-склонни на компромиси, Реформаторите най-вече в лицето на лидера на ДСБ Радан Кънев обявиха, че не са склонни да подкрепят правителство, начело с Бойко Борисов и с вътрешен министър Цветан Цветанов.

Тъй като това изглежда невъзможно за ГЕРБ поради ред причини, за да дадат заден ход, Реформаторите ще трябва да поискат сериозни отстъпки за изпълнението на своята програма, в която основни точки са бързите реформи в кратък мандат от 1-2 години.

Борисов се цели в президентското кресло (на Плевнелиев)

Какво обаче би мотивирало Борисов да приеме подобна позиция? Всички знаем, че той вече изкара един почти цял мандат като премиер, а втори би бил последен за него.

Логичната мотивация за кратък мандат би била очакваната атака на президентския пост на изборите през 2016 г. Така за всички ще е ясно, че Бойко Борисов “поема кръста” да управлява отново – “в името на България”, но за определено време, само за да се свършат определени неща. Защото няма кой друг…

Проблемите пред този вариант са два: негативите, които неизменно ще понесе от управлението, и вероятното намерение на Росен Плевнелиев да изкара още един мандат като президент.

Конституционните промени ще увеличат президентската власт

Едно от ключовите искания на Реформаторския блок – или поне на част от него, е за нова Конституция. Няколко други формации, които влизат в 43 НС, настояват за промени в Конституцията на България.

Подобни реформи обаче са изключително трудни в условията на редовен парламент и изискват мнозинство от две трети.

Нещата биха се случили значително по-лесно с провеждане на избори за Велико народно събрание, което да приеме определените реформи, след което да се саморазпусне.

Като първа политическа сила, едно от нещата, които биха мотивирали ГЕРБ за иницииране на конституционна реформа, би било увеличаването на президентските правомощия.

Подкрепа за по-сериозна роля на президента и дори превръщането на България в президентска република заявиха и от АБВ. Несъмнено обект подобни промени ще са обект на политическите преговори при договаряне на подкрепата за бъдещото правителство.

ДПС могат и повече

Макар резултатите на ДПС да оправдаха една от старите ни прогнози и да приближиха партията опасно близо до второто място, можем смело да кажем, че движението може много повече.

Това бе ясно заявено и на следизборната пресконференция от лидера Лютви Местан, който отчете експанзията на партията в традиционно слаби райони за ДПС – и най-бедните и изостанали в България. Показателни са и резултатите сред ромите, 44% от които са гласували за ДПС.

На парламентарните избори през 2009 г. движението получи 610 000 гласа, а според данните на ЦИК за ДПС са гласували малко над 460 хиляди души.

И докато спадът в гласовете от Турция (93 хиляди през 2013 г. срещу около 60 000 през 2014 г.) може да бъде оправдан донякъде с мюсюлманския празник Курбан байрам, при който много граждани с български паспорти от Турция се прибраха при роднините си у нас, то малкият брой гласове като цяло се дължи по-скоро на партийна прозорливост. И контрол.

Пример за това е фактът, че традиционната крепост Кърджали е районът с най-ниска активност на изборите (29.34%), въпреки завърналите се изселници. За сравнение през 2009 г. активността там беше 36.36%.

Ръководството на ДПС осъзнава напълно, че годината на протести го превърна поне временно в партньор табу за всяка партия с дългосрочни амбиции.

Можем да сме сигурни, че Местан и компания са били добре запознати с очакванията на социолозите за ниска избирателна активност и са знаели, че максималната партийна мобилизация и повтаряне на резултатите от 2009 г. би дали на ДПС близо 18% и би ги утвърдило като безспорна втора политическа сила.

Историята на ДПС обаче е показала ясно, че партията разбира кога е по-добре да остане в сянка, защото в настоящата ситуация по-силната роля единствено би направила формирането на кабинет още по-трудно.

300-те дни толеранс на Местан са добре премислен ход

В контекста на всичко това лидерът на ДПС предвидливо подхвърли, че дори да не участва в бъдещото управление, партията е готова да даде не 100, а 300 дни толеранс на евентуален кабинет в името на “политическата стабилност”.

Този срок би създал поне минимален хоризонт на спокойствие за бъдещ кабинет, който трябва да поеме управлението на държавата в най-тежката политическа и икономическа ситуация, в която е България от над десет години насам.

Неизбежната зима ни носи по-високи сметки за ток и неизвестен потенциал за нова вълна от енергийни протести.

Кризата с Корпоративна търговска банка и потенциалната нужда от използване на държавни средства, извън Фонда за гарантиране на влоговете.

Онова, което ни показа изявлението на Местан в зала 1 на НДК в изборната нощ, беше много ясно за разчитане – ДПС ни най-малко не е притеснена от разкриване на истината за КТБ и събитията, които я превърнаха в бомба със закъснител за цялата ни икономика и политическа система. По-скоро държи взривателя и може да заплашва онези, върху които пада сянката на КТБ. Те си знаят кои са – и ние подразбрахме.

Друг балансьор в българската политика – харесва ли ни или не – още не се е появил.