Учени случайно откриха хиляди планини на морското дъно

Екип от американски и европейски изследователи откри хиляди нови планини на Земята с височина на върховете най-малко 1.5 км, пише BBC. Но това дори не е най-любопитното в случая, тъй като учените дори не са ги търсели, а са попаднали на тях случайно, докато следели изпълнението на друга мисия.

Причината планинските възвишения да не бъдат открити досега е, че те се намират на дъното на океана. Дейв Сандуел и колегите му са използвали радарни сателити, за да открият планините под водата и са докладвали своите констатации в Science Magazine.

Сандуел обяснява значимото откритие с факта, че са започнали да използват по-добра технология за изследване на морското дъно. По думите му с предишната радарна техника са можели да видят всичко по-високо от 2 км и са открили 5000 подводни възвишения.

С новите радари обаче се виждат възвишения с височина 1.5 км.

„Това може да не звучи като огромно подобрение, но броят на подводни възвишения се покачва експоненциално с намаляването на размера“, казва той. „Така че може да успеем да открием още 25 000 планини върху тези 5000, които вече са ни известни“.

Методът използва спътници, снабдени с радарни висотомери и е познат още от 80-те години на миналия век. Тези космически кораби могат да очертаят формата на океанското дъно само от формата на повърхността на водата.

Тъй като водата следва гравитацията, тя се издига над масата от високи морски върхове и рязко спада над дълбоки ями.

Ключови постижения бяха постигнати благодарение на сателити на ВМС на САЩ и Европейската космическа агенция през 80-те и 90-те години.

Сега Сандуел и неговият екип са събрали нови, подобрени данни от по-нов космически кораб – Jason 1, който наскоро бе изваден от експлоатация, и от CryoSat, който продължава да обикаля около Земята.

Богатата информационна находка все още се изследва, но новите открития вече изскачат.

Те включват изчезнал риф, където морското дъно се е разполовило, за да помогне за отварянето на Мексиканския залив преди около 180 милиона години.

А в Южния Атлантик екипът намира двете половини на различен тип риф, който се е разделил преди около 85 милиона години, когато Африка се е откъснала от Южна Америка.

Най-поразителното е, че много от тези структури често са покрити от дълбоки седименти и стават видими единствено благодарение на новата технология.

Познанията ни за морското дъно са сравнително слаби и това си пролича от проблемите, пред които светът се изправи при търсенето на изчезналия малайзийски самолет MH370, за който се смята, че се е разбил западно от Австралия.

Освен чрез сателитните радари, изследването на морското дъно се извършва и чрез специални устройства, наречени еchosounder, които се пренасят на кораби. Те събират информация с много висока резолюция благодарение на отразяващ се от повърхността на дъното звук, но тъй като този метод изисква много сериозни усилия, едва 10% от световните океани са били правилно изследвани по този начин.

Затова екипът се надява да подобри още повече резолюцията на своя модел.

Това ще случи благодарение на Cryosat, който ще продължава измерванията си през идните години.

Иронията тук е, че мисията на Европейската космическа агенция всъщност е посветена на проследяването на формата и дебелината на полярните ледени полета, а не на формата на морското дъно.

„Орбитата и полезният товар на CryoSat бяха предназначени за постигане на неговата първоначална ледникова мисия, а разширяването на нейния обхват до океана бе на принципа „да видим какво ще се получи“, заяви главният изследовател Дънкан Уингам. „А сега се оказва, че имаме чудесен нов изглед на дъното на океана.“

Информираността за местоположението на подводните възвишения е важна за управлението и опазването на риболовните райони, тъй като дивата популация често се събира именно около тези топографски върхове.

Релефът на морското дъно е важен и по друга причина – той насочва теченията и води до смесване на водите, което е от решаващо значение, за да узнаем как се разпределя топлината в океана и по какъв начин това влияе на климата.

„Може да си мислите, че голямата изследователска ера вече е приключила, стигали сме до най-далечните краища на континентите и човек може да си помисли същото и за океанските басейни. За съжаление това не е така – знаем много повече за релефа на Марс, отколкото за морското дъно“, казва Дитмар Мюлер от Университета на Сидни.