Три години сирийски конфликт: кой какво контролира

Снимка: polegeonow.com

Снимка: polegeonow.com

*Анализът е на Джоузи Енсор – репортер в The Daily Telegraph и The Sunday Telegraph. Тя се присъедини към вестника от ливанския сайт на английски език The Daily Star в Бейрут. Заглавието е на Ureport.

В един кратък момент, когато набързо създадената бунтовническа армия щурмува Алепо през 2012 г., външни наблюдатели предвиждаха падането на президента Башар ал-Асад.

Колкото и отдадени да бяха на идеята за смяна на режима обаче, те така и не успяха. Изминаха три години от началото на гражданската война, но благодарение на подкрепата на Русия и Иран властта все още е стабилна.

Над 140 000 души загинаха, а милиони бяха прогонени от домовете им. Сирия сега е разделена, а големи части от страната са под контрола на воюващи (и помежду си – б.р.) бунтовнически групи.

Конфликтът започна преди три години, когато поддръжниците на опозицията се въоръжиха – първоначално, за да се защитават, а впоследствие, за да прогонят силите за сигурност (на Асад – б.р.) от районите си.

Докато въоръжените бунтовнически бригади се сражаваха с правителствените сили за надмощие, страната бързо навлезе в гражданска война.

Много части на страната в момента се управляват едновременно от правителствени, бунтовнически, кюрдски и джихадистки сили. Те пък на свой ред са съставени от безброй различни групи. В по-голямата си част зоните на контрол отразяват етническия състав на страната, който съществува от десетилетия.

Пристанищният град Латакия, родното място на Асад, което е населено предимно от алевити, е под строг правителствен контрол, налаган от местни шабиха (буквално означава “призрак, фантом”, те са неофициална милиция на Асад). Другите “крепости” на режима по сирийската граница с Ливан са под протекцията на бойците на ливанската шиитска групировка “Хизбула”, финансирана и подкрепяна от Дамаск.

Кюрдите, които са около 15% от населението на Сирия, обявиха наскоро автономия и разшириха влиянието си в североизточната част, където установиха своя собствена администрация. Макар дълги години да са били потискани от правителството, сега кюрдите до голяма степен биват игнорирани от сирийските сили, които се борят с бунтовниците на други места.

В началото опозицията бе умерена, до голяма степен със светски настроения и воюваше под флага на Сирийската свободна армия. Сега обаче бунтовниците стават все по-разединени. През последните две години се появиха групи като “Фронта на спасението” и Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИСИЛ). Втората в по-голямата си част се състои от чуждестранни бойци и се смята за по-екстремистка дори от Ал Кайда.

И двете са определени за терористични организации от ООН и нямаха представителство на мирните преговори в Женева по-рано тази година. Тяхната цел е да свалят Асад и да създадат панислямска държава, управлявана от шериата.

Това усложни конфликта, защото вече не става въпрос за сражения между две воюващи групи. Сега има и умерени бунтовници, които се бият с ислямистките опозиционни групи за контрола над определени райони.

За стратегическите градове Алепо, Дамаск и Хомс се водиха най-ожесточените битки, а една трета от общия брой на жертвите (на войната – б.р.) е само от тези три града.

Ярмук е една от няколкото области в покрайнините на сирийската столица, които армията обгради, за да отблъсне бунтовническите сили, опитващи се да свалят Асад. Някога местността Ярмук бе дом на стотици хиляди палестински бежанци и сирийски граждани.

Само около 20 000 жители са останаха в Ярмук. Те живеят под обсада, която започна в края на 2012 г., но се засили през юли м.г., когато бойци от “Фронта” и ИСИЛ се преместиха в района и започнаха да се сражават с армията.

Amnesty International обвини силите на режима в извършване на военни престъпления по време на обсадата, след като стотици умряха от глад, тъй като бе отказан достъп до местността на хуманитарни организации.