Турция тръгва на война с халифата

Военните сражения в кюрдския град Кобане срещу ИД ескалират. Снимка: EPA/ БГНЕС

Турското правителство прие с голямо мнозинство проекторезолюция, която разрешава на армията на страната да води военни операции срещу Ислямска държава на територията на Ирак и Сирия, предават световните медии. Това се случва малко след като стана ясно, че джихадистката групировка е завзела 325 села в близост до кюрдския град Кобане, намиращ се на от границата с Турция, както и на фона на предупреждението на лидера на кюрдската ПКК, че ако кланетата срещу кюрдите продължат, това ще сложи край на турско-кюрдските мирни преговори.

Късно вечерта на 2 октомври проекторезолюцията получи 298 гласа „за“ и 98 „против“.

Разрешението за военна намеса в Ирак и Сирия дава зелена светлина не само за използването на турските войски, но и позволява на чуждестранните сили да използват турските военни бази и да преминават транзитно през територията на Турция по време на операциите срещу групировката.

Мандатът започва на 4 октомври и ще продължи една година.

Турция, която е член на НАТО, с голяма и модерна армия, все още не е определила каква роля възнамерява да изиграе в ръководената от САЩ коалиция срещу ИД.

В миналото турският парламент е одобрявал операции в Ирак и Сирия, които са били насочени срещу кюрдски сепаратисти или срещу заплахите от страна на сирийския режим.

Проекторезолюцията разширява тези правомощия за справяне със заплахата от ИД, които контролират голяма големи територии от Ирак и Сирия, включително части от границата на двете страни с Турция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган притисна Запада на 1 октомври да намери дългосрочно решение за кризите в Сирия и Ирак с аргумента, че хвърлянето на бомби по позициите на джихадистите ще доведе само до временно облекчение на конфликта.

След месеци на сдържаност в борбата срещу ИД, което видимо подразни Запада, Турция най-накрая промени политиката си и заяви, че е готова да се присъедини към международната коалиция.

„Турция няма намерение да се намесва във вътрешните работи на която и да е страна или да превзема земята на друга страна“, заяви Ердоган пред парламента на 2 октомври. Турският президент е един от най-отявлените противници на режима на Асад, подкрепя сирийската опозиция още от началото на гражданската война и неведнъж е призовавал за по-сериозни действия на Запада в конфликта.

„Но мирът и стабилността в региона означава мир и стабилност в Турция“, добави той.

Междувременно въоръжената групировка е установила контрол над 325 от общо 354-те села в близост до град Кобане и турската граница в Северна Сирия, предаде IraqiNews.

„Те ни избиват по границата на Турция. Няма човещина от страна на Турция, няма човещина от страна на Европа“, заяви Маслум Бергадан, представител на сирийските бежанци.

Водената от САЩ коалиция нанесе няколко въздушни удари по позициите на ИД около Кобане, но не е успяла да спре напредването на екстремистите.

Според анализ на „Независимая Газета“ точковите ракетно-бомбени удари на американските ВВС и техните съюзници по позициите на джихадистите може на няколко пъти да са спрели настъплението им, но не могат да осъществяват прелом във войната.

Според научния сътрудник към института по изтокознание на Руската академия на науките полевите командири на ИД са получили боен опит в Афганистан, Ирак, Йемен, Либия, Сирия и други горещи точки и вече са започнали да се приспособяват към въздушните удари.

По думите му те намаляват придвижването на камиони и тежка бойна техника, намаляват броя на блокпостовете, извеждат личния състав, въоръжението и техниката от пустинните райони в укрития или населени места, използват местни жители като живи щитове.

Междувременно лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдула Йоджалан, който се намира в момента в затвора, заяви, че мирните преговори между неговата партия и турското правителство ще приключат, ако джихадистите продължат с клането срещу кюрдите около Кобане.

Обсадата около кюрдския град продължава вече две седмици, което доведе до бягството на над 150 000 души към границата с Турция.

„Ако това клане постигне целта си, това ще сложи край на мирния процес“, заяви Йоджалан в изявление, разпространено от негова делегация, посетила го в затвора на 1 октомври.

Решаването на кюрдския проблем е едно от условията, което ЕС постанови на Турция за прием в съюза.