Само жито за помен

с. Горни Лом

С акт на Главна инспекция по труда заводът в Горни Лом е затворен. Според служебния социален министър Йордан Христосков – едва ли ще заработи отново. И какво от това?

Из България има пръснати стотици такива предприятия като завод „Миджур“ в това видинско село. Дали ще е цех, в който шият обувки на ишлеме и се надрусват от изпаренията на лепилата поради липса на задължителната в такива случаи добра вентилация или място, на което шият по 12 часа на ден седем дни в седмицата, всички тези хора работят за едната работа.

И получават колкото минималната работна заплата, а във фабриката в Горни Лом – и под нея.

В тези предприятия не стъпва крак на синдикалист – не само защото собственикът не разрешава синдикална дейност, но и защото при тия пари няма как да плащат членски внос. Синдикатите предпочитат да скачат за КТБ – и със сигурност са единствените синдикати в света, участващи в преговори за спасяване на банката, вместо за осигуряване на нормални условия на труд и заплащане, какъвто е и смисълът да ги има.

Не стъпва и крак на политик – тия хора не им вършат работа, защото опре ли работата до гласуване, се договарят със собственика. Справка: Бобов дол.

Какво излиза? Че при тия роби на труда единствените, които влизат Отвън, са представителите на държавните институции. На тях би трябвало да разчитат за малко справедливост. Но представителите на държавните институции се оказват безразлични и подкупни.

Ако не бяха, завод „Миджур“ отдавна щеше да е спрян. Още след първия от трите сериозни инцидента, при един от които е имало и пострадали сериозно хора.

Или не – щеше да работи, но при значително по-добро заплащане и значително по-добри условия на труд. Но преди това инспекцията по труда, НАП, пожарната, служба „Контрол на общоопасните средства“ (КОС) към МВР щяха да са си свършили работата. Сега няма нито завод, нито хора, нито работа за тази част от Северозапада – най-бедният край в най-бедната държава в ЕС.

Само жито за помен.