За първи път от 5 години - спад в даренията от бизнеса

За първи път от 5 години – спад в даренията от бизнеса

За първи път от 5 години насам компаниите бележат спад в инвестициите си за обществото с 24%, в сравнение с предходната година. Това става ясно от анализ за дарителството в България през 2013 г., подготвен от Българския дарителски форум (БДФ) с подкрепата на фондация „Америка за България“ и фондация „Чарлз Стюърт Мот“. Изводите от него не са обнадеждаващи. Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации 2012–2015 е факт, но нито една от заложените в нея мерки не са изпълнени и няма вицепремиер/министър, отговорен за изпълнението им. Все още не е създаден Фонд за НПО и Съвет за развитие на гражданското общество, нито има средства, предвидени по бюджет, за финансиране на граждански инициативи, избрани след конкурс.

Според анализа през 2013 г. са дарени средства на обща стойност 105 565 698 лева, като малко под една трета от сумата – близо 31 милиона лева, са от „Америка за България“. Дарители са предимно компаниите, които са осигурили 50 696 329 лева. Сферите, в които те даряват най-много, са: образование и наука; култура и изкуство; социални дейности, здравеопазване и спорт. Бенефициенти на даренията са предимно юридическите лица с нестопанска цел, бюджетните предприятия, здравни и лечебни заведения.

Бизнесът запазва проекти, но реже от финансиране

Въпреки спада на дарените средства през 2013 г., бизнесът се опитва да поддържа своите общественозначими приоритети и сфери, като запазва проектите, които традиционно подкрепя, но намалява обема на финансиране, пише в анализа си БДФ. С над 50% се увеличава нефинансовата подкрепа (на стоки и услуги) от бизнеса. Само за пример – през последната година Българска хранителна банка е привлякла като партньори 84 компании, дарили 260 тона храни в подкрепа на 260 организации и 15 459 души.

Компаниите сериозно са намалили подкрепата си за бюджетните предприятия по смисъла на Закона за счетоводството – с близо 40%, спрямо 2012 г. Въпреки това, очакванията от страна на местните власти остават високи и често се налага компаниите до покриват дефицитите на местните бюджети.

Компаниите продължават да даряват най-рядко за човешки права. През 2013 г. по време на хуманитарната криза с бежанците от Сирия малко компании се включиха с дарения, като мнозинството от тях не пожелаха да комуникират своите жестове, заради нетолерантността на голяма част от обществото по тази тема. Компаниите се ползват с все по-голямо доверие в очите на гражданите по отношение на даренията, които правят, показва проучване от септември 2014 г. на агенция „Алфа Рисърч“ по поръчка на БДФ, в сравнение с данните от 2012 г.

Даренията на фондациите бележат ръст

Фондациите са осигурили 50 431 220 лева, инвестирани предимно в социални дейности; образование и наука; човешки права и развитие на гражданското общество. Най-големи по размер дарения от фондациите получават граждански организации, физически лица, детски ясли, детски градини, училища, висши училища и академии.

Даренията, направени от българските фондации, бележат ръст с близо 11% спрямо 2012 г. Причината за това е, че български организации са администратори на двете междуправителствени програми – Програма за България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2009-2014 г. и Норвежкия Финансов механизъм и Българо-швейцарската програма за сътрудничество, които и през 2013 г. финансираха редица проекти на НПО.

Даренията, направени от фондации, базирани извън България, са намалели с около 29%, което основно е резултат от приключилите за страната ни програми на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа и на Балканския тръст за демокрация.

Големите чуждестранни донори в България (фондация „Америка за България“, фондация „Чарлз Стюърт Мот“, фондация „Велукс“ и др.) са дарили над 33 млн. лева. Сред тях най-големият дарител остава Фондация „Америка за България“ – над 90% от финансовата подкрепата за каузи идва именно от тяхна страна – общата сума за 2103 г. е 30 130 649 лева.

Фондациите през 2013 г. започнаха да използват различни и иновативни механизми за набиране на средства и привличане на съмишленици. Подобен пример са дарителските кръгове, особено популярни извън София, създадени по модела на британската The Funding Network, обединяваща индивидуални дарители за финансиране на проекти за социална промяна. В България такива дарителски кръгове се организират от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ в 8 града от страната и за 2013 г. са набрали 133 407 лв. от 419 индивидуални дарители за 42 каузи.

И хората дават своята лепта

Даренията на едноличните търговци за 2013 г. са на обща сума 597 077 лева. Най-често те даряват на юридически лица с нестопанска цел; бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; регистрирани в страната вероизповедания. Своя лепта дават и хора, чиито индивидуални дарения за миналата година са за 5 841 072 лева.

Според проучването на „Алфа Рисърч“, 39% от гражданите са направили дарение през 2013 г., а от тях 68% предпочитат да дарят чрез sms. Основен мотив за подкрепа на кауза е личното отношение към конкретен проблем, както и обществената значимост на каузата.

През 2013 г. отново имаше нужда дарители спешно да подпомогнат лечението на деца, поради влошената работа на Ценър „Фонд за лечение“ в периода октомври-декември. Друга спешна хуманитарна кампания след месец септември целеше облекчаването на бежанската криза.

Въпреки поляризираното обществено мнение, огромен брой дарители и локални кампании събираха средства, дарения в натура и координираха доброволчески усилия в 8-те бежански центъра в страната. Групи като „Приятели на бежанците“ и Refugee support group успяха да организрат и разпределят дарения от хиляди граждани. Липсва точна статистическа информация за размера на генерираната подкрепа, тъй като нито една институция, ангажирана с проблема, не събира и анализира такава.

Наред с финансовата подкрепа, популярност набира доброволчеството. Сайтът TimeHeroes.org създава все повече възможности да се свързат доброволци с каузи. За миналата година 232 каузи намериха своите 7267 доброволци през този канал.

Интересен като модел механизъм, който съчетава възможностите на социалните мрежи и набирането на средства, е yatoto.com. Само за 2 месеца от старта на системата през 2013 г., тя включи 10 каузи и ги покрепи с 15 000 лв. През 2013 г. се наблюдава значително увеличение на броя на декларираните пред НАП дарения – с близо 200% спрямо 2012 г. (през 2012 г. броя на декларираните дарения е 2208, а през 2013 г. е 6582).

Протести и политическа несигурност

2013 г. мина под знака на протести и политическа несигурност. Институциите забавиха своята дейност и взимодействието с НПО сектора се влоши. Вследствие на това нямаше никакъв развой по отношение на редица заложени вече промени и документи, значими за средата, като:

Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации 2012–2015 е факт, но нито една от заложените в нея мерки не са изпълнени и няма вицепремиер/министър, отговорен за изпълнението им. Все още не е създаден Фонд за НПО и Съвет за развитие на гражданското общество, нито има средства, предвидени по бюджет, за финансиране на граждански инициативи, избрани след конкурс.

През последната годината гражданските организации в страната бяха подложени на натиск от страна на някои медии, които отправяха негативни послания и така създаваха недобронамерени обществени настроения към гражданския сектор. Бяха търсени внушения в посока на това, че НПО са проводник на интереси на чужди донори, без да бъде коректно поднесена информацията какви средства и как тези донори влагат за развитието на обществени каузи в България.

Централният регистър на НПО към Министерство на правосъдието не функционира адекватно, така че в него да е отразено актуалното състояние на организациите в обществена полза и той да бъде работещ инструмент за анализ на състоянието и проблемите на автентичните и работещи организации. Не беше приет Законът за доброволчеството, разработен като законопроект още през 2012 г., който трябва да стимулира допълнително работата на доброволците.

Законът за местните данъци и такси предвижда освободени от данък дарение организации да подават декларации за всяко едно от получените към тях дарения. Предвид развитието на дарителството през последните 17 г. (от както текстът е заложен в Закона), този регламент е неадекватен и създава ненужна административна тежест на редица неправителствени организации. Това би се променило, ако Министерството на финансите издаде указание, че задължението за подаване на декларация за получени дарения се отнася единствено за организациите, които не са освободени от заплащане на данък.

Няма единни ставки за данъчни облекчения, а за дарителите в България е от съществено значение уеднаквяването на ставките. Според сега действащото законодателство дарителите са третирани различно, в зависимост от това за кого даряват. При дарения към държавните центрове „Фонд за лечение на деца“ и „Фонд за асистирана репродукция“, дарителят може да намали до 50% от годишната си данъчна основа, до 15% при даренията за култура по закона за меценатството и до 10% за граждански организации, училища, БЧК и др. – когато дарители са компании.

Физическите лица ползват само 5% данъчни облекчения за даренията си. В контекста на единното третиране на дарителите, те апелират и за премахването на ДДС върху дарителските смс-и от предплатени карти и върху дарените стоки и храни.