"Умните градове" на бъдещето

„Умните градове“ на бъдещето

Град Меделин, Колумбия. Снимка: Wikipedia

Статията на Julian Agyeman и Duncan McLaren, публикувана в американския сайт Zócalo Public Square и сп. Time е предвестник на бъдещата книга на двамата автори за интелигентните градове – „Sharing Cities“, която ще бъде публикувана от Масачутския технологичен институт (MIT) през есента на 2015. Julian Agyeman е професор по урбанистична и екологична политика и планиране в Tufts University в Медфорд, Масачузетс. Duncan McLaren е изследовател и консултант на свободна практика, с дълъг опит в екологичния неправителствен сектор.

В днешно време всеки град твърди, че е „умен“ град или че се превръща в такъв – с големи инвестиции в съвременни информационни и компютърни технологии, целящи да привлекат бизнес интерес и да направят града конкурентен.

Но когато кметовете и инвеститорите се фокусират върху технологиите вместо върху хората, умното бързо става глупаво, заплашвайки да изостри неравенството и да покопае социалното взаимодействие, което е ключово за един успешен град. След като изследвахме водещи градове по света, заключихме, че наистина умните градове ще са онези, които впрегнат съвременните технологии в създаването на нова градска публичност в подкрепа на социалния обмен.

В Индия Дхолера е един от 24-те нови умни града, планирани да приютят бързо нарастващото население на страната. Проектоградът е получил повечето от нужните разрешения, но се запъна в комисия за крайбрежните зони, вероятно заради предвидените инженерни предизвикателства и разходи по един терен върху солени плитчини с висок риск от наводнения. И още нещо – селяните и дребните фермери, които населяват въпросния терен и се боят от изселване от земите и поминъка си, протестират мирно срещу проекта и имат подкрепата на гражданско движение за поземлени права.

В Лондон представите за умния град също са социално тъпи. Тук проблемът е олицетворен от Tech City в района Shoreditch. Планиран като център за технически иновации, той се е превърнал в придатък на лондонския финансов комплекс, доминиран от Google, Cisco, McKinsey и Intel. Артистите, дизайнерите и стартъпите, които започнаха процеса на преустрояването на Shoreditch са изместени от комерсиалната гентрификация. Малко по-нагоре в Тотнъм ребрандирането на старите складове като „артистични квартали“ е изместило евтино живеещите общности и ги е заменило с банкери и финансови спекуланти.

Демографски, икономически и културни сили събират човечеството в големи (и нарастващи) градски региони, особено на юг. Физическата природа на градското пространство изисква – и в някои случаи способства, споделянето: на ресурси, инфраструктура, стоки, услуги, опит и умения. Днес гъстотата на населението и високо свързаното физическо пространство се срещат с новите цифрови технологии, за да пришпорят обмена в градовете – особено в чудати виртуални форми.

За беда, „обменът“ твърде чество се възприема тясно като касаещ основно икономически транзакции. Децата – етикети на споделящата икономика биват интегрирани от интересите на рисковия капитал и неговия неутолим глад за бърз растеж и високо-стойностни стратегии за оттегляне.

Например Taskrabbit, започнал като улеснение за съседите и начин да си помагат взаимно с поръчки и домакински задачи, се превръща в превъзнасяна агенция, оставяща участниците в нея в същата несигурна лодка като познатите договори за почасова работа.

Uber, която на теория е карпуул компания за споделяне на автомобилни пътувания, помагащо за намаляване на задръстванията, се превръща в луксозна такси компания, обслужваща размотаващия се световен елит.

Lending Club губи връзка със социалната си роля да осигурява междуличностни заеми за онези, които иначе нямат достъп до кредити или са изложени на риск от хищнически финансови акули. Вместо това инициативата сякаш се фокусира върху рискови заеми за предприемачи.

Airbnb, сайтът за кауч сърфинг, създаден, за да индивидуализира пътуванията, не обръща внимание, че все повече хазяи купуват имоти специално за целта, способствайки по този начин гентрификацията.

В твърде много градове икономическите пропасти се разширяват и социалният капитал се разрушава заради схващането, че само конкурентният, свързан в мрежата град може да преживее в убийствения глобален пазар.

Това е само един от вредните ефекти на политическата идеология на неолиберализма, пазарният фундаментализъм, който превзе западната политика в последните три десетилетия. Гражданите остават изключени от процеса на вземане на решения, но проблемът не е просто провал на участието, а на въображението, тъй като политиците отказват да се намесват в пазарите освен по повеля на корпоративния капитал.

Има обаче по-добър начин за използване на съвременните технологии за създаване на по-справедливи, включващи и екологично ефективни икономики и общества. Хората са родени да споделят. Традиционното споделяне лице в лице още се случва в общностите тук-там, но до голяма степен е западнало в съвременните градове покрай комерсиализацията на публичната сфера и скоростните, дестабилизиращи икономически и технологични промени. Всичко това уронва взаимното доверие, тъй като прекарваме повече време в работа и се крием от съседите си зад секретни ключалки и алармени системи.

Въпреки всичко това, възникват нови възможности за сътрудничество и допирни точки в градското и кибер пространството. Kiva City например предлага безлихвени заеми за местни социални предприемачи. Freecycle връща хиляди тонове полезни, но нежелани неща от сметищата. Кафета за поправки, които събират сръчни хора с умения да поправят и тези, които се нуждаят от тях, никнат в стотици градове. Схеми за споделяне на градини като Landshare правят същото с градинарите и собствениците на земя. Споделени системи за бърз обществен транспорт трансформират градове като Меделин в Колумбия (където има система, която е като наземно метро – със специални ленти за градските автобуси, които не закъсняват и се движат на природен газ, което разтоварва значително въздуха в града – бел.ред.), давайки на маргинализирани по-рано общности достъп до работа и удобства. Такова вдъхновено от общността споделяне променя нормите и културата.

Новите възможности за споделяне създават нови възможности за укрепване на доверието и възвръщане на социалния капитал. Но комерсиалното споделяне също създава нови места, в които търговските интереси могат да въвлекат работещите в случайни договори, да приватизират публични услуги и да повишат цените и наемите чрез гентрификация.

В тези случаи възникващата споделяща икономика може да задълбочи както социалните, така и пространствените неравенства и да донесе повече несправедливост. Градските лидери трябва да подкрепят и да изтъкват общностните модели за споделяне, които градят солидарност и разпространяват доверия. Системите за споделяне, организирани около равенството и справедливостта, по естествен път ще променят културните ценности и норми към повече доверие и сътрудничество. Това може да донесе и допълнителен дивидент, тъй като повишеното доверие повишава социалните инвестиции в публичните пространства.

Споделянето дава основа и мотивация за колективен политически дебат. Същите мерки, които дават възможност за споделянето онлайн, правят възможна (ако гражданските свободи са адекватно защитени) и колективната политика онлай и дават мегдан за здравословен дебат.

В последните години пресичането на киберпространството с градското пространство породиха споделени протестни движения и инициативи за политическа промяна в различни страни като Исландия, тунис, Испания, Египет и САЩ. Движението „Окупирай“ и неговите предшественици – като Indignadas в Испания, е само вестител на идващата епоха на споделената политика.

„Споделянето на целия град“ трябва да стане водеща цел на бъдещите градове. Това дава перспектива, драстично различаваща се от глобалната надпревара към дъното за привличане на размотаващия се инвестиционен капитал. И предефинира що би трябвало да е то „умни градове“ в бъдеще – да впрегнеш умните технологии в равно участие и солидарност, вместо в глупави инициативи за конкуренция, затваряне и разделение.