Защо харесваме песните, които мразим

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Учените са открили защо продължаваме да слушаме любимите си песни отново и отново. Оказва се, че всеки от нас таи мечтата да бъде музикална звезда, а шоубизнесът е усъвършенствал изкуството за промиване на мозъци. [related-posts]

Едва ли за някой е изненада откритието, че обичаме да се чувстваме поне за момент като онези, които пеят в любимите ни парчета.

Психолозите смятат, че се радваме на факта, че знаем какво следва в една песен, дали има висок тон в следващия куплет или идва соло на китара. Това знание ни свързва с музиката и ни кара да се вманиачаваме в една песен, която вече знаем до съвършенство.

Доктор Елизабет Маргулис описва този феномен като „виртуално участие“ и го сравнява с препрочитането на любима книга или повторното гледане на филм. Според нея над 90% от музиката, която слушаме в ежедневието си е такава, която сме чували и преди. Истината обаче е, че много често не правим това по свой избор.

Чудили ли сте се някога защо слушате едни и същи песни по радиото? Или защо най-ужасните песни се насаждат трайно в съзнанието ви? Това се нарича „ефект на обикновената експозиция (излагане – б.р.)“ и означава, че сме принудени да харесваме песните заради постоянното им слушане.

Поради тази причина най-популярните песни обикновено имат досадно повтарящи се текстове. Само погледнете седмичните музикални класации. Всички те са изпълнени с ужасно лепкави текстове и мелодии.

За съжаление не можем да обвиняваме само изпълнителите, защото не само популярната западна музика залага на повторението. Маргулис казва, че музикалните повторения са универсални за всяка култура. Не само всяка нация има своя музика, но и всяка култура прави музика, в която повтарянето е основен елемент.

Това не е характерно просто за музиката, а за всичко около нас. Повторението може да бъде приложено ефективно при всичко, дори при изборните реклами.

Психологът Робърт Борнстийн казва, че няма значение какво е съдържанието на рекламата. Вие продължавате да виждате марката и да слушате името, което създава определено ниво на привличане, дори и да не харесвате самия продукт.

Уви, изводът на учените е само един – ние наистина сме продукт на навиците.