Българското масло не е масло

Производители масово влагат в маслото немлечни мазнини, вода и технологични добавки в нарушение на законодателството и добрите производствени практики. Това установи изследване на Българската национална асоциация „Активни потребители“, което обхваща 15 от най-популярните на пазара марки масло. В обхвата му са попаднали следните търговски марки: полско масло „Mlekovita“, Fine Food, Deutsche Markenbutter (Rostar BG), Horeca, масло смес „Хранинвест“, „Филипополис“, Kitchen Butter, Fine Life, краве масло „Хранинвест“, Alpenbutter „Meggle“, „Домлян“, LACRIMA, „Родопея“, MILTEX и „Верея“.

В рамките изследването, продуктите бяха тествани за наличие на немлечни мазнини, съдържание на вода, мазнини и сух безмаслен остатък (СБО), се казва в съобщение на асоциацията. При осъществяването на теста, който се проведе в две независими лаборатории, бяха приложени изискванията и методите за изпитване, посочени в Регламент 273/2008 на Европейската комисия и Codex standard for butter (278e).

Три са основните нарушения, установени от „Активни потребители“.

Най-важното от тях е нерегламентираното влагане на заместители на млечната мазнина, което е установено при четири от изследваните проби. Заместителите най-често биват твърди растителни масла, например палмово масло, което от години се ползва в производството на сирене.

Съществуват обаче подозрения и за използването на хидрогенирани отпадъчни мазнини, свинска мас и др., което е незаконна и вредна търговска практика. При някои проби процентът на немлечните мазнини достига шокиращите 75%. В останалите проби, където е установено това нарушение, то варира между 10 и 50%.

„Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като „имитиращи“, като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. Някои производители на „имитиращи продукти“ не отбелязват това на етикетите, което е нарушение на регулаторните изисквания и измама на потребителите.

При определени обстоятелства, вложените немлечни мазнини могат да бъдат опасни за здравето на хората“, коментира Богомил Николов, изпълнителен директор на „Активни потребители“.

При пет от пробите беше установено значително по-ниско съдържание на мазнини спрямо посочените на етикета. Съгласно изискванията на Регламент 273 на ЕС и Codex standard, макар и препоръчителни, в него трябва да има не повече от 16% вода и не по-малко от 82% мазнини.

Друга лоша практика, която установи изследването, е наличието в кравето масло на повече вода от обявеното. При пет от пробите беше отчетено несъответствие между посоченото на етикета и реалното съдържание на вода в маслото, като при част от пробите то е значително.

По-високото водно съдържание влошава качеството на продуктите, намалява срока им на трайност и повишава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми. Освен това, водно съдържание над 25% означава, че е почти сигурно наличието на технологични добавки (влагозадържащи вещества) в продуктите, което е абсолютно недопустимо.

При пет от марките водното съдържание изобщо не беше посочено на етикета.