Путин може да е опасен, но не е самоубиец

Войната между Киев и сепаратистите от Източна Украйна изглежда стихва, но с наближаването на зимата можем да видим отварянето на нов фронт в битката между Русия и Запада. Тази битка няма да е кървава, но затова пък е не по-малко драматична от гледна точка на политиката. Newsweek пише за газовата война на Москва и Европа.

Фронтовата линия изглежда ясна: Русия се нуждае от Запада, за да получава финансови услуги, кредити, храна и техника, от които беше лишена – заради санкциите. Европа, от своя страна, зависи от руската кампания „Газпром“, която й доставя една трета от природния газ, който потребява. В момента, в който Кремъл реши да използва този лост, за да отвърне на европейските санкции и ето ти – теренът за газовите сражения е готов.

Още по темата

„[Кремъл] е твърдо убеден, че [газът] е нашето последно и най-добро оръжие, това, от което Европа се бои повече от всичко. Те казват: почакайте да падне първия сняг и тогава пак ще си говорим с Европа за санкциите“, казва пред Newsweek журналист от кремълския пул, като се позовава на високопоставени чиновници.

Кое пречи на „Газпром“

За разлика от руснаците, които не се плашат особено от наказанията на развитите държави, европейците реагират бързо на опасността от прекратяване на енергийните доставки. „Хората, които живеят в демократичните страни, обръщат внимание на енергийните си сметки и не биха толерирали прекъсвания. Естествено, на политиците им се налага да се съобразяват с това. Ето защо засега ние не закачаме „Газпром“, казва западен дипломат, запознат с хода на обсъждането на санкциите срещу Русия в ЕС.

Но въпреки това как изглежда ситуацията на пръв поглед, това оръжие може да удари именно по Русия, даже по-силно отколкото по новоизпечените й противници, смята Оуен Матюс от Newsweek.

Първата причина е техническа, пише той: газовите кладенци се така устроени, че не можеш просто да ги затвориш, когато това се налага (в случай например на отказ от доставки за ЕС), без това да стане в ущърб на производителя на синьото гориво. Да се съхраняват големи обеми газ също не е проста работа; според бившия консултант на „Газпром“ Лев Смирнов, компанията има определени запаси, които съхранява в изтощените газови находища, солни пещери и водоносни хоридонти, но те се запълват „в течение на няколко дни“ от добития газ. Според руски източници „Газпром“ разполага с 22 подземни газови хранилища, чийто капацитет е 70.4 млрд. куб. метра природен газ. При настоящето ниво на добив, техният обем може да се запълни за 47 дни.

Финансовата страна на нещата може да стане още по-голяма заплаха за „Газпром“. На теория достъпът на компанията към западните кредитори не е закрит, но на практика, според Брус Джеймс, консултант в областта на финансирането на нефтени и газови проекти, „кредиторите много нервничат по повод възможно ожесточаване на санкциите, и да се привлече финансиране за „Газпром“ съвсем не е леко“. Във всеки случай не по-леко отколкото за руските компании, попаднали в „черните списъци“ на Запада като санкционирани.

Наред с това газовият монополист има разходи за режийни, които са $25 милиарда на година, текущи задължения от $50 милиарда и много проекти, които се нуждаят от пари – от разработване на находища в Арктика до полагане на газопровод до Китай, проект, по който споразумението беше постигнато толкова трудно. Без чуждестранни заеми „Газпром“ може да разчита само на текущите си парични потоци, 60% от които – или $65 млрд., получава от европейските купувачи на синьо гориво.

Така че в обозримо бъдеще компанията се нуждае от западните си партньори не по-малко, ако не и повече, отколкото те от нея, поради което и двете страни се правят, че нещата вървят по обичайния си ред.

Аритметиката на Украйна

„Газпром“ и Европа си дават вид, че нищо не се е променило, но пък Украйна може да се държи непредсказуемо, отбелязва Newsweek. Всички предишни спирания на газовото кранче за тази страна (общо четири от 1995 г. досега) са се случвали заради спорове за цената на газа и транзита му, при които „Газпром“ се сблъскваше с украинското правителство, контролирано ту от проруски, ту от антимосковски сили и фракции.

Сега електоралната аритметика на Украйна се промени завинаги: в Киев няма да изберат проруска власт за нищо на света. Освен това, войната в Източна Украйна предизвика толкова антируски (и анти-„Газпром“) настроения, че компанията едва ли може да разчита да й бъде изплатен близо 5-те милиарда долара дълг, който Украйна дължи за руски природен газ.

В резултат „Газпром“ на практика е спрял доставките на синьо гориво за Украйна, но продължава да доставя по украинските тръбопроводи газ за Европа. Въпреки това (и протестите от руска страна), „едва ли някой в енергийния отрасъл се съмнява, че Украйна си „взема“ газ от предназначения за Европа“, пише Newsweek. Освен това Киев има съюзници – като Полша и Словакия например, които официално връщат на Украйна част от руския газ, като й го продават на ниски цени, в знак на подкрепа.

Подобни договорености правят „Газпром“ заложник на недобросъвестните киевски чиновници: с настъпването на студовете Украйна вероятно ще може да „отклонява“ още повече газ, а Централна Европа, която ще пострада от подобно нарушение на доставките, ще обвини за всичко Русия. Освен това има още едно обстоятелство, което играе за Киев: анексираният от Руската федерация Крим все още получава 80% от електроенергията си и по-голямата част от водата си от Украйна, а значи Украйна може да прибегне преспокойно към своеобразен бартер – електричество срещу газ.

Взаимно унищожение

Но Европа също се промени, пише Матюс. Преди време тя беше разделена на такива, на които Путин откровено не се харесва, и на други, които го „разбираха“ (Германия, Италия), но военният конфликт в населените с етнически руснаци източни райони и свалянето на полет MH17 на малайзийските авиолинии над Донецк настрои Запада срещу руския президент. При тези нови обстоятелства намаляването на газовите доставки за ЕС (без значение по каква причина) ще доведат до още по-сериозен сблъсък и, възможно, до още по-болезнени санкции.

В крайна сметка истината, която навява ужас в „Газпром“ е тази, че и доставчикът, и купувачът са хванати в капана на взаимната си зависимост. Една газова война в пълен мащаб между Русия и Европа ще бъде икономически еквивалент на известната от времената на Студената война доктрина на взаимно гарантираното унищожение. Според Брюксел Путин може да бъде опасен, но все пак той не е самоубиец.