Частни компании се подготвят за космическа златна треска

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Частни компании са амбицирани да добиват гориво и полезни изкопаеми от астероиди и да изградят станции за зареждане в космоса. Законопроект, който ще бъде разгледан от Конгреса на САЩ, ще позволи добитите суровини да бъдат собственост на фирмите, но решението може да срещне сериозна опозиция сред международната общност. [related-posts]

Президентът на космическата минна компания Planetary Resourses Чък Левицки иска да добие вода от камък, наистина голям камък, на хиляди километри от Земята. Преди време той работи за НАСА като наблюдател на роботизираните мисии на асоциацията до Марс. Днес обаче той залага на астероидите.

Летящите из Космоса парчета скала са богати на ценни материали, но намирането на вода може да се окаже като откриване на течно злато, смята ученият.

“Дори със сегашните ни телескопи можем да установим, че някои видове астероиди могат да се окажат богати на вода и съдържащи вода материали”, добавя той.

Но защо точно водата, която покрива огромна част от планетата ни е толкова ценна в Космоса?

Според Левицки, в момента осигуряването на нужното годишно количество вода за шестте астронавта на Международната космическа станция струва близо $2 милиарда на година.

Други ползи от космическия добив

Освен осигуряването на питейна вода обаче, H2O може да се използва и за превръщането й в кислород за дишане и в гориво – течният водород и кислородът формират най-ефективните ракетни горива, които са ни известни до момента.

Засега космическите кораби трябва да носят цялото гориво, от което се нуждаят. Това добавя сериозно тегло и увеличава разхода за напускане на земната гравитация. Щом излезе в Космоса, корабът изоставя ценното си оборудване, защото връщането му на Земята излиза твърде скъпо.

Левицки обаче си представя колко ценна би била възможността за презареждане в открития Космос. Той обяснява, че астероидите имат слабо гравитационно поле, което означава, че кацането и излитането от тях не изисква твърде много гориво.

Големият им брой и близостта им до земята ги правят ценни потенциални станции за гориво за дългите мисии в Космоса.

От НАСА признават, че все повече компании се интересуват от привлекателната идея за космически добив. В полярните региони на Луната има големи количества замръзнала вода. Естественият спътник на Земята е по-лесен за достигане от астероид и е буквално в задния ни двор. Освен това комуникацията с роботизирани устройства или хора се осъществява много по-лесно.

За жалост Споразумението за открития космос на ООН от 1966 година забранява националното придобиване на космически ресурси. На практика това означава, че добивът на Луната е незаконен.

Експертите обаче посочват, че добиването на ресурси от астероиди, които ще останат в космоса, попада в “сива зона” на остарялото законодателство.

С разширяването на търговската космическа индустрия и инвестициите от милиард, предприемачите излизат с аргумента, че трябва да им се позволи да притежават откритите ресурси. Според тях разходите по проучването на космически обекти са твърде големи, за да се рискува печалбата да бъде отнета от държавните власти или конкуренти.

Повечето специалисти отбелязват, че извънпланетарният добив не е нещо, което ще се случи в близките дни, така че държавите и международната общност имат достатъчно време, за да обмислят въпроса внимателно.

Левицки обаче казва, че Planetary Resourses ще изстреля първия си космически кораб в началото на следващата година и вече планира още няколко мисии.

“Ако Конгресът намери начин да вкара космическите добиви в законодателствтото, това ще ни позволи да засилим усилията си и да търсим ресурси в Космоса дори по-усилено, отколкото сега. Това ще се случи много по-бързо, отколкото всички предполагат. Не говорим за десетилетия… има компании, които са готови да го направят още сега”, подчертава той.