Брюксел започва наказателна процедура срещу България заради КТБ

Европейската комисия (ЕК) обяви начало на наказателна процедура срещу България заради КТБ и банка „Виктория“, съобщи БНР.

Причината е, че страната ни е допуснала закъснение с изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми в двете банки. Според действащата директива гарантираните депозити в размер до 100 000 евро (196 000 лева) трябва да започнат да се изплащат 20 дни, след като стане ясно, че банката не е в състояние да изплати парите на вложителите си.

България ще трябва да реагира в съкратени срокове – вместо обичайния за първия етеп от наказателната процедура двумесечен срок за отговор, Европейската комисия дава време на българските власти само до 15-и октомври.

Според българското законодателство изплащането на влоговете започва, след като бъде отнет лицензът на банката. А КТБ и дъщерното й дружество – ТБ „Виктория“, са поставени под специален надзор от 20 юни, удължен наскоро до 20 ноември.

От юни Реформаторският блок неколкократно предупреждаваше, че трябва да започне изплащането на гарантираните депозити. Във Фонда за гарантиране на влоговете има не повече от 1.8 милиарда лева, а за да бъдат изплатени всички депозити в КТБ са необходими общо 3.5 милиарда лева. Ако държавата изиска авансово годишните вноски на банките във фонда, средствата ще нараснат до около 2.1 милиарда лева. На практика отново държавата ще трябва да помогне, за да се изплати пълната сума.

А догодина във Фонда няма да има и един лев, ако се наложи да бъдат изплащани влогове в друга банка. Комисията изпраща официално уведомително писмо до България, което е първият официален етап на процедурите за нарушение.

Неправилно транспониране на Директивата относно схемите за гарантиране на депозити

В Директивата относно схемите за гарантиране на депозити е предвидена процедура от три стъпки, за да се даде възможност на схема за гарантиране на депозитите да изплати вземанията на вложителите:

1. Компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция.

2. В рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

3. Схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Съгласно българското законодателство на схемата за гарантиране на депозити се разрешава да изплати вземанията на вложителите към кредитна институция само ако централната банка е отнела банковия лиценз на съответната институция. Директивата относно схемите за гарантиране на депозити не съдържа такова изискване. Неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства схемата за гарантиране на депозити. В разглеждания случай депозитите са неналични от три месеца. Съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат Директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право.

Що се отнася до заложения в Договора принцип за свободно движение на капитали, наложеният от българските органи специален надзор над съответните банки изглежда представлява неоправдано и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали. Комисията отбелязва по-специално, че двете банки са били поставени под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията и банковите дейности, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса, т.е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите.

В допълнение Комисията припомня, че правото на ЕС има преимущество пред националното право. Съответните разпоредби на Директивата относно схемите за гарантиране на депозити, които са безусловни, достатъчно ясни и прецизни, могат при определени условия да предоставят права на физически лица и предприятия. За правоприлагането на тези права е възможно да бъдат предявени искове срещу съответните органи пред национален съд с цел да се получат плащания по отношение на неналичните депозити съгласно член 10, параграф 1 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозити.

Какво отговори Министерството на финансите

Стартиралата процедура не е „наказателна процедура“, а част от досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС, която се прилага спрямо всички държави членки съгласно член 258 от Договора за функциониране на ЕС, се казва в прессъобщение на Министерството на финансите (МФ).

„Целта и задачата на такава процедура не е да „накаже“ съответната държава членка, а в диалог между Европейската комисия и властите на държавата членка да се установи дали и какво е нарушението на правото на ЕС, какви мерки следва да бъдат предприети и в какви срокове. По същия въпрос вече бяха проведени разговори и разменена кореспонденция с Европейската комисия в рамките на т.н. информационна фаза (предшестваща досъдебната фаза). В отговор до Европейската комисия българската страна изрази готовност в случай, че бъдат констатирани несъответствия с правото на ЕС, да предприеме необходимите действия за извършване на законодателни изменения.

Писмото, което днес е изпратено на българските власти и на което следва да се отговори до 15 октомври 2014 г., представлява Официално уведомително писмо, което е първият етап от досъдебната фаза. Българските власти ще изготвят единен, координиран и съгласуват отговор на всички въпроси, които са повдигнати в писмото на Европейската комисия, като както и преди ще бъде осъществен синхрон в действията между Министерство на финансите, БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Само ако Европейската комисия не е удовлетворена от отговора на българските власти на Официалното уведомително писмо или счита, че нарушението не е премахнато, тя изпраща след това второ писмо, което се нарича Мотивирано становище и в което тя би изложила своите аргументи на отговора от България. Мотивираното становище също е част от досъдебната фаза и отново ще съдържа определен срок, в който българската страна следва да отговори. Едва след това, ако Европейската комисия прецени, че българската страна не се е съобразила с нейното мотивирано становище в определения срок, тя може да вземе решение да сезира Съда на Европейския съюз, с което стартира съдебната фаза на процедурата.

Бихме искали още веднъж да уверим вложителите и инвеститорите в двете банки, както и цялата българска общественост, че Министерство на финансите полага всички възможни усилия за намиране на решение по този сложен казус“. Така завършва коментарът на МФ, оглавявано от служебния министър на финансите Румен Порожанов.