Ковачки и Каприо...

Ковачки и Каприо…

… си приличат по първите букви на фамилията. Освен това ги свързва и един комин. Но за това по-късно.

Няма миньорски протест от последните 3 години, в който да няма Христо Ковачки. Нищо, че шефът на миньорската федерация към КТ „Подкрепа“ Владимир Топалов заяви, че не е вярно, че само предприятията на Ковачки протестират – имало и декларация от мини „Марица Изток“, които са държавни.

Но в последните седмици като мексиканска вълна в предприятията, свързани с Ковачки – мини и топлофикации, (на които той не се води собственик), заискри недоволство, предвождано от синдикати. Фомалният повод са неизплатените заплати, които се дължат поне отпреди 2 месеца. Но те излизат днес, когато управлява служебното правителство. Може би, защото предишното имаше за какво да е благодарно на Ковачки.

Колко от стотиците хиляди, които се превеждат фирмите, отиват за заплати на хората, не е сигурно. Най-вероятно ще им дадат по заплата и отгоре, за да се кротнат – и да ги наградят, че са протестирали. Има съвпадение между активността, която предизвиква преводи на пари, и обявената преди седмици коалиция на партия ЛИДЕР на Ковачки с „България без цензура“. Предизборна кампания е, партиите се нуждаят от пари, а една щедра банка е затворена вече трети месец.

А преди избори никой не иска гняв и недоволство. Затова, изсипят ли се на улицата гневни и недоволни работници, НЕК намира пари, които да им преведе преимуществено, въпреки че не е така благосклонна към другите производители на ток. Дори, ако погледнем отчета на НЕК, фирмите на Ковачки, които осигуряват т.нар. кафява добавка в енергийния микс, ще рече ток, произвеждан от въглища, са най-облагодетелствани от разплащанията на НЕК.

„Никой не купува любовта на миньорите. Това, че протестите съвпадат с изборите, е случайно“, заяви Топалов. Нали не очаква да му вярваме? Някакси е противно, че синдикатите, които би трябвало да са вдигнали работниците още след първия месец, когато не са получили заплатите си, или да са отишли на преговори със собствениците, сега извиват ръце, за да получат тези собственици пари, а хората – част от заплатите си. Постъпиха по същия начин, когато трябваше да издействат поредните отсрочки за непрекъснато бавещите се сероочистки на комините на ТЕЦ-ове на Ковачки.

И като казахме комини, стигаме до историята, разказана от актьора Леонардо ди Каприо пред Общото събрание на ООН в Деня на земята, а на него разказана от дядо му, живял в Германия.

„… За един индустриалец, който притежавал въгледобивната мина, където работел дядо ми. Когато градът изискал от собственика на мината да построи комин, достатъчно висок, за да предпази града от саждите, той неохотно се съгласил. Въпреки това, по време на градежа той заявил, че комините не трябва да са прекалено високи, тъй като би било светотатство, ако надвишават градската църковна камбанария, а и разбира се, защото така ще си спести пари.
В крайна сметка той живял достатъчно, че да съжали за решението си. Не само че всичките му работници се разболели, включително и дядо ми, а и погубил екологията на града“…