ДПС ви диша във врата

Електорат. Снимка: dps.bg

На кого диша във врата ДПС за предстоящите на 5 октомври предсрочни избори? Поредицата социологически проучвания показват сериозната разлика между фаворита ГЕРБ и дежурния втори – БСП, и оттук нататък изненадата е броят на партиите, които влизат в 43 НС – “ако изборите бяха днес”.

Както винаги по време на предизборна кампания, ролята на ДПС оставя в сянката на социологическите анализи. Разбира се, за това има съвсем обективна причина – представителната извадка, на базата на която агенциите дават прогнозните си резултати, е от граждани на територията на България.

Още по темата

Коректното представяне на данните от направените анкети от своя страна означава, че една огромна част от електората на ДПС остава извън кадър, което изкривява крайните резултати и създава устойчивия мит, че социолозите не разбират от това, което говорят.

Ще надминат ли пак 600 000 гласа

Всеки, който има опит в анализите на изборни данни и познания в областта на математиката, е наясно с електоралния потенциал на партията в абсолютен брой гласове. Той стана пределно ясен по време на парламентарните избори през 2009 г., когато Движението получи 610 хиляди гласа или 14.45% от общия брой реални бюлетини в урните (4.226 милиона).

Помним обаче, че изборите през 2009-а се характеризираха с необичайно висока избирателна активност (60.2%), породена както от протестния вот срещу „тройната коалиция“, така и от първото участие на Бойко Борисов на парламентарни избори.

Смело можем да кажем, че в дългосрочен план резултатите на ДПС не се влияят толкова от общата избирателна активност, колкото от резултатите от организацията на партийните структури. За разлика от други партии, ДПС се ползва от комфорта да има почти константен брой твърди избиратели, които в буквалния смисъл може да преброи. И след като държи здраво този електорат, партията прави рейдове в чужбина (примера с полския град Ленкница и всичките 231, гласували за ДПС), а и в райони, където няма смесено население (села в Северозападна България се оказаха с избиратели от ДПС), за да си осигури още.

През 2009 г. ДПС получи 93 926 гласа извън страната, което представляваше над 61% от техния общ брой. На изборите през 2013 г. за партията, водена от Лютви Местан, гласуваха едва 54 353 души – или по-малко от половината гласове от чужбина (49.1%). Значително по-малкото секции тогава (под 90) и сериозно увеличеният им брой сега (136) навеждат на мисълта, че резултат по-голям или равен на този от 2009 г. изглежда много по-реалистичен, отколкото постижението на партията от 2013-а.

Това, в комбинация с датата на изборите 5 октомври, която съвпада с мюсюлманския празник Курбан Байрям – и очакваният отлив на гласовете от периферията на БСП, означава, че има реално шансове ДПС да се доближи сериозно до социалистите, а защо не и да ги задмине. Ако партията успее да събере гласовете си от 2009 г. при очакваната от социолозите активност, близка до тази през 2013 г., има потенциал да регистрира резултат от над 16%.

Очаква се и силна активизация на изселниците, мотивирана от срещата на Местан с турския президент Реджеп Ердоган в Анкара, на която е присъствал само турският посланик у нас Сюлейман Гьокче. А днес и главният прокурор на Турция Хасан Ербил заяви, че турските власти ще окажат пълно съдействие за нормалното протичане на изборния ден. Ербил се срещна в България със служебния министър на правосъдието Христо Иванов.

Евентуално втори?

Евентуален втори резултат за партията на Местан не само би потвърдил, че тя е излязла чиста от едногодишния мандат на кабинета „Орешарски“, който собственоръчно прекрати. Би затвърдил и тезата, че без сериозна промяна на етническия модел в останалите партии, ДПС ще продължава да бъде непреодолим фактор в българската политика.

Националното преброяване от 2011 г. показа, че над 8.8% от българите се самоопределят като етнически турци, а други 4.8% – като роми. Цялостната картина сред гласоподавателите обаче е различна, тъй като преброяването не регистрира емигрантите извън България, които също имат право на глас.

Няма съмнение, че етническите турци сред емигрантите с български паспорт са много по-голям процент от регистрираните турци у нас. Според различните данни изселниците в Турция след 1989 г. са около 360 000. Но оттогава е минал четвърт век и тези хора имат деца, а и внуци, голяма част от които също имат български паспорти. Каква – дали МВР може да каже?

Няма да стане с разцепление, а с ерозия

За да говорим за представителна демокрация в пълния й смисъл е нужно партиите у нас да протегнат ръка към турския етнос и да вкарат негови представители на избираеми места в листите. В неподражаемия си стил Бойко Борисов го представи в количествено изражение – „10 зам.-министри мюсюлмани“. Заради това или и заради депутати от етноса, които имаше, но засега само ГЕРБ успя да осъществи известев пробив в „крепости на ДПС“.

Има индикации, че партийните лидери започват да осъзнават това и по време на настоящата кампания чухме сериозни обещания за интегриране на представители на турския етнос във властта. След обещанието на Борисов, лидерът на ББЦ Николай Бареков вдигна мизата на министерско кресло. Този квотен принцип обаче изглежда до голяма степен плод на неестествен процес, целящ публичност, а не на промяна в партийно-етническия модел.

Реформаторският блок остана единствената партия освен ДПС, която постави етнически турци начело на своите листи. В традиционно силните за Движението райони Кърджали и Силистра, листите на Реформаторите ще бъдат водени от недолюбваните от депесарския електорат основатели на НПСД Корман Исмаилов и Касим Дал, които трудно биха направили пробив точно сред твърдите ядра.

Все още обаче формацията има вид на безгласно крило в коалицията, поставено повече “за цвят”, отколкото да бъде реален фактор във формирането на бъдещата политика на блока.

Демографската тенденция в България е тема, за която се говори от години, но електоралното й отражение далеч не е засегнато в публичното пространство. Със сигурност е късно партиите да променят модела на своите структури за предстоящите избори. Резултатите от тях обаче могат да им дадат ценен урок, че ако искат реална изолация на модела “Доган” от управлението, могат да го постигнат само през вътрешна реформа и осмисляне.

Опитите за разцепване на ДПС датират още от кабинета “Костов” и т.нар. НДПС на Гюнер Тахири до отцепването на Касим Дал и Корман Исмаилов – и винаги са завършвали с неуспех. Предвид невижданата партийна дисциплина на ДПС не трябва да се съмняваме, че този метод просто няма шансове за пробив. Единственият начин е бавна и методична ерозия на електората, чрез смислена и адекватна алтернатива, която до момента не съществува.

Какво мислят социолозите

Според очакванията на социолога Живко Георгиев е напълно възможно ДПС отново да привлече гласовете, които спечели през 2009 г.

По думите му главната причина за това не е по-големият брой секции в Турция, а по-скоро изключително добрата организация на партийните структури у нас. Той изтъква, че ДПС предпочита да не инвестира средствата си за кампания в медийни изяви, а във face to face агитация, което има доказан успех сред нейния електорат.

Все пак социологът не смята, че ДПС ще измести социалистите от второто място. Според Георгиев БСП ще съумее да го задържи, дори това да е с малка преднина от 50-60 хиляди гласа.

Боряна Димитрова от “Алфа Рисърч” потвърждава общото мнение на социолозите, че електоралният потенциал на ДПС на територията на България е около 400 000 души. Тя обаче изтъква, че в последните години партията е показала експанзия и в общини с преобладаващо ромско население, които не са традиционно силни за нея.

По думите й големият резерв на партията на Местан се крие в гласовете в чужбина, чиито брой остава загадка за експертите.

Димитрова отбелязва, че на предишни вотове ДПС е получавала между 80 и 100 хиляди гласа от Турция, но това е оставяло сериозни съмнения за манипулация, тъй като е означавало, че в отворените секции е трябвало да гласува по близо човек на минута. Контролът над изборния процес в чужбина обаче остава под въпрос, тъй като дори партиите, които разполагат с финансов ресурс да изпратят наблюдатели, обикновено не го правят. Те си знаят защо.

Тя коментира думите на Андрей Райчев, според който ДПС е мобилизирало 400 хиляди български турци в полза на Реджеп Ердоган по време на президентските избори в южната ни съседка и заяви, че ако някой разполага с такъв потенциал, то изненади са възможни, особено при по-големия брой секции.