– Петролната клептомания на Путин

Петролната клептомания на Путин

С ареста на собственика на петролната „Башнефт“ Евгений Евтушенко, частните компании в Русия са изправени пред по-голяма заплаха отколкото преди новата Студена война. Путин и антуражът му смъкват овчите кожи и вече нямат нужда от димна завеса за национализацията, която де факто правят в руската икономика, пише коментаторът на Bloomberg Леонид Бершидски.

Арестът на Владимир Евтушенко, един от най-богатите руснаци със състояние, оценявано на 7 милиарда долара, е част от опит да бъде национализиран петролният му бизнес. Той показва също как стратегията на Запада за изолиране на Русия в отговор на нейната външна агресия, напротив, облагодетелства близкия приятелски кръг на президента Владимир Путин: те смятат, че могат да заграбят всичко вътре в Русия без това да навреди на репутацията им.

Когато Западният свят приема един авторитарен режим и го ласкае за постиженията му, както прави с Китай, историите за успеха изглеждат като тази на Джак Ма от Alibaba (най-богатият китаец, чиято компания Alibaba се очаква да събере рекордната сума от 25 милиарда долара при първото си листване в САЩ на 19 септември – бел.ред.). Независимо че гигантското IPO (първично публично предлагане) на компанията му е възможно, само защото китайските власти са помогнали на Ма да развие бизнеса си и могат да го сринат по всяко време, всеки иска парче от пая му.

Когато една сравнима дикататура изпадне в немилост пред западните политици обаче – например, навлизайки в съседна страна или отказвайки да спре ядрена програма, тези, които най-много се облагодетелстват, са приятелите на диктатора. Такъв беше случаят в Иран, който бе ударен от най-строгите санкции, познати до днес. Такъв се очертава и случаят с Русия.

Евтушенков влезе в големия бизнес на раменете на бившия московски кмет Юрий Лужков – ведър, но безскрупулен политик, чиято съпруга стана най-големият собственик на недвижимости при неговото управление. Евтушенков оглави комитета на градската управа за науката и технологиите и бързо приватизира московската фиксирана телефонна мрежа, за да създаде MTS – една от трите национални мобилни мрежи в момента.

Неговата бизнес империя, „Система“, се разрасна бързо. Евтушенков се разви в производството на електроника и строителството, след което направи компаниите си публични. По онова време Русия беше относително кротка диктатура, така че инвеститорите не се тревожеха от бързото забогатяване на Евтушенков. Първото листване на „Система“ през 2005 г. в Лондон беше най-голямото за руска компания по онова време.

След това Евтушенков влезе в енергетиката, купувайки „Башнефт“ – средно голям петролен производител от семейството на Муртаза Ракимов, дългогодишният лидер на уралската република Башкирия.

По какъв начин компанията попадна в ръцете на Муртаза Ракимовия син, Урал, е мътна история, която руският бюджетен надзор – одитната камара, нарече „безпрецедентен случай на кражба на федерално имущество“. Но Евтушенко не беше част от това: той просто искаше да спечели последния наличен голям актив на изкусителната руска петролна индустрия. Той направи сделката през 2009 г., в пълното съзнание за риска. „Игрите с държавата са напълно изгубени игри, винаги“, каза той пред „Форбс Русия“ през 2010 г. „И най-слабата държава винаги е по-силна от най-силния бизнесмен“.

В Русия никой не можеше да спори по въпроса след ареста на Михаил Ходорковски през 2003 г. – най-богатият човек в Русия и най-големият бенефициент от петролния гигант „Юкос“. Други олигарси си сложиха съдбата на Ходорковски като обеца на ухото и се стиковаха по линията на Кремъл, допитвайки се до кръга на Путин преди всяка голяма сделка. В резултат, милиардерите в голямата си част оцеляха – Путин им позволи да придобиват имущество, често окрупнявано по нетрадиционни начини и дори им даде държавна помощ по време на финансовата криза през 2008 г.

Това примирие вече е свършило. Ходорковски, който е свободен след 10 години в затвора и живее в Швейцария, нарече ареста на Евтушенко за „пране на пари“ – особено за съучастие в изпирането на откраднатото от Урал Рахимов имущество – работа на Игор Сечин, близък приятел на Путин, който управлява държавния претролен гигант „Роснефт“. Тъкмо „Роснефт“ взе активите на „Юкос“, след като компанията бе фалирана заради неплатени данъци. Сечин, коментира Ходорковски, „не е поумнял за тези 11 години, но е станал още по-алчен“.

Действително, „Роснефт“ от месеци се интересува от поглъщане на „Башнефт“ и атаката срещу Евтушенков забележително наподобява тази срещу бизнеса на Ходорковски, смята Димитрий Гололобов, бивш топ адвокат на „Юкос“, който сега работи в Лондон. Той предполага, че сега Евтушенков има две възможности – твърде рискованата да продължи да се съпротивлява или по-благоразумната, да предаде „Башнефт“ на хората на Путин.

„Рискът, поет от Ходорковски, коства на хората му сумарно 200 години затвор“, писа Гололобов в изданието Slon.ru. „Иска ми се да вярвам, че г-н. Евтушенков ще прояви повече мъдрост“.

Акциите на „Система“ и МТС се сринаха след новината за домашния арест на Евтушенков в имението му край Москва с електронна гривна за проследяване. На Кремъл не му пука. „Допускаме известна незначителна емоционална реакция на пазарите“, каза прессекретарят на Путин Дмитрий Песков пред Интерфакс. „Това разбира се, не е причина контролните органи да не проведат необходимите разследвания“.

Сечин и „Роснефт“, които са сред санкционираните от САЩ и Европа, вече няма нужда да носят овчите кожи и да се преструват, че играят по правилата. Частните руски компании, големи и малки, сега са изправени пред по-голяма заплаха, отколкото преди новата Студена война: Путин и антуражът му, яхнали патриотичната вълна, вече нямат нужда от димна завеса за национализацията, която, по същество, провеждат в руската икономика, така че тя да бъде управлявана от тяхната търсеща печалба клика.