Военният трофей на Сталин

„България – военният трофей на Сталин“ е дебютната книга на Георги Боздуганов, която изследва една изключително важна (и едва ли случайно!) пренебрегвана от българската историография тема: отношенията между България и Съветския съюз през Втората световна война. През 2014 г. България още очаква архивите си, прибрани и изнесени в Москва в смутните времена на 1944 г. За това дори беше подписано споразумение между президентите Путин и Първанов през 2008-а, когато беше създаден и т.нар. „Голям шлем“ от енергийни проекти. Незначителна част от архивите са били предадени през 1958 г., но протоколи и стенограми от заседания на няколко правителства от Третото българско царство, писма на принц Кирил, много военни документи така и остават „затворени“. А с тях и истината. Въпреки споразуменията Москва намира различни причини да отклони предаването на архивните документи. Затова книги като тази са особено ценни.

1944

В кабинета на Кимон Георгиев министри на вътрешните работи и на правосъдието стават комунистическите дейци Антон Югов и Минчо Нейчев. Още на 10 септември в страната е отменена полицейската система и на нейно място е създадена Народна милиция. Съставена е предимно от лица, взели участие в нелегалната комунистическа дейност. Започват масови своеволия и убийства на хора, набедени за фашисти и колаборационисти с германците. Извършваните злодеяния са продиктувани от задграничното бюро на компартията в Москва. Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи. С неговото създаване следва да се сложи край на уличния терор и да се придаде законност на подготвената разправа с антикомунистически настроените политици, интелектуалци, държавни служители, военни и пр.

В противовес на започналия произвол, Сталин държи да внушава симпатии сред населението и да демонстрира на своите Западни съюзници намерения за изграждане на демократично устройство на страната. На 25 септември консул Бъртън Бери докладва на Хъл за провежданата пропагандна кампания в София: „Руски камиони, оборудвани с високоговорители, обикалят столицата и прокламират:

1. Руснаците нямат намерение да въвеждат насилствено техния вид управление в България.
2. Съветската армия е в България като освободител, не като окупатор.
3. Руснаците желаят да си сътрудничат с българите и да оставят българите да развиват всякакъв вид и форма на демократично управление, което те искат да имат.
4. Частната собственост ще бъде зачитана и руснаците нямат никакво намерение да въвеждат насилствено каквато и да било форма на комунистическо владеене на земята и собствеността“.

Това, което предстои да се случи в България, е точно обратното на казаното по съветските високоговорители, но дотогава господарят на Кремъл има по-важна цел. Трябва да получи международно призната легална форма за налагане на продължителен окупационен режим и през това време да въведе тоталитарно комунистическо управление, ръководено от отгледаната в Москва послушна политемиграция.
Дълготрайната окупация и пълната свобода на действие на военните власти следва да бъдат регламентирани в текста на предстоящото споразумение за примирие с България.

Кремълската дипломация светкавично изготвя свой проект за мирно споразумение и го представя на съюзниците в Лондон. Представителите на Велкобритания и САЩ имат обаче сериозни възражения към новия текст. Не са съгласни нито маршал Толбухин единствен да подпише примирието от името на Обединените нации, нито с презумпцията за неравнопоставеност на трите Велики сили в новата Съюзническа контролна комисия (СКК) за България. Този нов орган на практика ще упражнява върховната власт в страната до сключване на мирен договор и според предложението на Москва е поставен под ръководството на съветското военно Главно командване.

Съюзниците настояват и за незабавно освобождаване на окупираните земи в Беломорието и Македония.

В отговор българското правителство изразява съгласието си в меморандум от 30 септември до трите Велики сили, като уточнява, че оттеглянето на армията и предаването на власта е желателно да стане, когато нова администрация под съюзнически контрол е готова да я поеме, поради реалната опасност от възникване на анархия и размирици при прибързано изтегляне на окупационните части. Присъствието на българската армия следва да бъде ограничено, доколкото то е необходимо за воденето на войната срещу Райха, без да бъдат поемани каквито и да било други функции. Страната се задължава незабавно да изтегли от новите територии и всички свои поданици, които са били такива към 1 януари 1941 г.

Неочаквано сталиновите стратегически цели са подпомогнати от посещението на Чърчил и Идън в Москва. Те пристигат на 9 октомври, посрещнати са изключително топло и незабавно започват преговори със Сталин и Молотов за бъдещето на Балканите. Отиват с ясното намерение да сключат изгодна сделка за разпределение на политическа доминация зад гърба на своите американски партньори, тъй като позициите на президента Рузвелт и Държавния департамент за предоставяне на възможности за следвоенно демократично самоопределение на отделните държави и недопускане на установени „сфери на влияние“, остават категорично непроменени. Още на първата среща Чърчил написва върху една салфетка своето предложение за процентно поделяне на „отговорностите“ и доминацията в отделните страни. Според това предложение СССР следва да има 90% влияние в Румъния, а Великобритания 90% влияние в Гърция. В Югославия и Унгария съотношението е 50 към 50 процента. В България СССР следва да има 75%, а Западните съюзници общо 25%.

Сталин поставя одобрителен знак върху салфетката. Той е изключително доволен от неочаквания подарък и тепърва ще има възможност да покаже, че в страните под окупация на Червената армия неговото влияние ще стане 100%.

Ден по-късно, на 11 октомври, Чърчил изпраща две писма – до Рузвелт и Сталин. В писмото до американския президент той не споменава нищо за процентните договорености, подчертава, че е абсолютно необходимо да се постигне съгласие за Балканите, и добавя, че „нищо няма да бъде решено освен предварителни споразумения между Британия и Русия, които подлежат на бъдеща дискусия и преразглеждане с Вас“. В писмото си до Сталин той заявява, че договорените процентни съотношения „могат да бъдат възприети за груби, дори безчовечни, ако те бъдат подложени на разглеждане от външните министерства и дипломатите навсякъде по света. Следователно те не могат да служат за основа на никакъв публичен документ, поне не в настоящето време“.

Премиерата на книгата е на 22 септември, от 18:00 – 19:00, в книжарница „Хеликон“ – София, Цар Освободител 4.