Ердоган и ислямизмът - опасни връзки

Ердоган и ислямизмът – опасни връзки

Снимка: БГНЕС

При управлението на Реджеп Тайип Ердоган Турция финансира „Хамас“, помага на Иран да избегне санкции и укрива финансист, свързан с атентата на 9 септември. Един анализ на американския автор и вицепрезидент на Foundation for Defense of Democracies and Roubini Global Economics Джонатан Шанзер, който задава въпроса така ли трябва да се държи един съюзник на НАТО.

“Хамас”

По време на конференция на ислямски учени в Истанбул през август един от лидерите на „Хамас“, който се намира в изгнание – Салех ал-Арури, обяви, че организацията е отговорна за отвличането и убийството на трима израелски тийнейджъри в Западния бряг през юни.

Още по темата

Групировката гръмогласно отричаше участието си в нападението по времето, когато това се случи и израелските арести на няколко агенти на “Хамас” допринесоха за напрежението, което в крайна сметка доведе до войната в Газа това лято. Някои дори заявиха, че неоправданата израелска акция срещу “Хамас” е била отговорна за отприщването на този най-скорошен кръг на насилие.

Но с приближаването на края на войната Арури си призна. Той определи тройното убийство като “героична операция”, извършена от членовете на “Хамас”с мащабната цел да запали искрата на ново палестинско въстание.

Това, че тази новина излезе именно от Турция, не бе изненада. Турците, заедно с катарците, изиграха важна роля за отлагането на сключване на каквото и да е примирие по време на конфликта в Газа. Анкара и Доха настояваха, че всяко споразумение за край на войната трябва да извади режима на “Хамас” от изолация.

Докато турците и катарците отстояваха позицията си, “Хамас” отказваше да преговаря за условия, различни от тези, одобрени от нейните покровители, и така всеки следващ опит за прекратяване на огъня се проваляше.

Въпреки че нещата не се развиха според плана, подкрепата на Турция за “Хамас” остана силна. Точно колко силна? Не знаем.

През декември 2011 г. палестински новинарски източници съобщиха, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е “възложил на Министерството на финансите да отпусне $ 300 млн. за правителството на “Хамас” в Газа”. И Турция, и “Хамас” отрекоха това, но Reuters и Haaretz потвърдиха малко след това сумата.

Дори тези новини да се окажат недостоверни, Турция не крие другата финансова и материална подкрепа, която предоставя на правителството на “Хамас” в Газа. Турция е предоставяла средства за училища, болници, джамии и други доставки за режима на “Хамас” в Газа, както и допълнителни средства, които помогнаха на “Хамас” да се възстанови след войната с Израел от ноември 2012 г. Същото се очаква и след този конфликт.

Що се отнася до дейността на Арури, смята се, че той набира средства за “Хамас” от Турция.

Миналата година израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет обяви, че е арестувала двама палестинци, участвали в контрабанда на пари за “Хамас” от Йордания към Западния бряг. По време на разпита им заподозрените признали, че част от парите се прекарвали от името на Арури.

Смята се, че Арури отговаря и за операциите на “Хамас” в Западния бряг. Според изявление на високопоставен израелски военен представител от януари, последните операции на “Хамас” в Западния бряг са извършвани от Газа през Турция. През август израелците обвиниха Арури в заговор за сваляне на правителството на Махмуд Аббас в Западния бряг. Според техни данни именно той е назначил лидера на операцията.

Въпреки всичко това, или може би заради това, Арури се ползва със силна подкрепа в Турция. Той е участвал неведнъж в срещи на делегация на “Хамас” с турски официални лица, между които и Ердоган.

Освен това, през 2011 г. Израел освободи 10 агенти на “Хамас” в Турция като част от сделка за размяна на затворници с палестинската групировка, която доведе до освобождаването на израелския войник Гилад Шалит.

Сред тези лица се смята, че са Махмуд Атун и Тайсир Сюлейман. И двамата бяха осъдени на доживотен затвор в Израел за убийство. Днес обаче и двамата се появяват по телевизията и изнасят лекции за предимствата на “Хамас” в Турция и по целия арабски свят.

Трябва да се отбележи, че няма нищо незаконно в гостоприемството на Турция към “Хамас”. Всъщност “Хамас” не е определена за терористична организация в Турция, нито пък е обявена за такава в рамките на ООН.

Така че Турция подкрепя групата в законовите рамки на своите права. Въпреки това, категорично неловко е съюзник от НАТО да оказва по такъв явен начин подкрепата си за “Хамас” в светлината на зловещата история на групировката от самото й създаване през 1987 г.

Санкциите срещу Иран

Нещата обаче не свършват само с “Хамас”. През 2012 и 2013 г., докато светът се опитваше да наложи глобален финансов натиск, който да убеди лидерите на Иран да преустановят незаконната ядрена програма, турската държавна банка Halkbank сключваше сделки с Иран, които позволиха на Техеран заобиколи санкциите.

По това време турският вицепремиер Али Бабаджан призна, че “износът на злато на Турция за Иран в крайна сметка действа като плащания за нашите покупки на природен газ”.

Продажбата на злато технически е законна, защото златото е изпращано на отделни индивиди, а не на правителството на Иран, а тогава търговията с хора не бе в нарушение на санкциите. Въпреки това е безспорно, че турците нарушаваха духа на режима на санкции.

След като схемата бе разкрита, Вашингтон прие ново законодателство през януари 2013 г., което наложи забрана на всички продажби на злато в Иран, но тя не влиза в сила незабавно, а шест месеца по-късно. Така Турция и Иран имаха няколко допълнителни месеца да потъргуват. Според доклад на Foundation for Defense of Democracies and Roubini Global Economics “златната вратичка на Иран” е позволила на страната да си набави над $ 13 млрд., преди забраната да влезе в сила.

Турция се оплете с Иран още повече и след затварянето на златната вратичка. На 17 декември 2013 г. избухна масивен корупционен скандал. Опозиционното движение Гюлен заяви, че има редица тревожни финансови връзки между турския политически елит и Иран.

Струва си да се отбележи, че едно от изданията на движението Гюлен – Today’s Zaman, обвини Реза Зарраб, иранско-азербайджански бизнесмен, в участие в незаконни парични сделки, сключени предимно в Иран, чиято обща стойност е около 87 млрд. евро.

Според Bloomberg Зарраб е транспортирал огромни количества злато в Иран в продължение на година и половина, възлизащи на стойност над $ 28 млрд. Hurriyet отбелязва, че се смята, че Зарраб е “прехвърлял злато за Иран с помощта на връзките си с редица от най-големите турски политици”.

По-конкретно Bloomberg пише, че Зараб е дал на министри и техните семейства “милиони долари в брой и подаръци, включително пиано на стойност $ 37 000 и часовник, струващ най-малко $ 350 000, на един министър”.

На 14 март изтече доклад от истанбулската прокуратура, който разкри някои други шокиращи твърдения за Зарраб и различните му бизнес интереси. По-специално, докладът цитира информация, събрана от Съвета за разследване на финансови престъпления (MASAK). Става въпрос за износ на “златни кюлчета в Иран и Дубай, като с приходите от износ са купувани повече златни кюлчета от банки и по този начин се създава поток на пари от страна на свързана с Иран търговска дейност в и извън Турция”.

Според Today’s Zaman Ердоган е бил наясно с “подозрителните връзки между някои турски министри и Реза Зарраб” поне година преди информацията да изтече. Освен това, Ердоган защити Зарраб в хода на разследването.

Ал Кайда

Друга бъркотия бе разкрита в Турция през изминалата година. В случая става въпрос за това, че турското правителство на Ердоган продължава да поддържа близки отношения с Ясин ал-Кади, саудитски бизнесмен, който бе санкциониран от ООН, САЩ и ЕС заради предполагаеми финансови връзки с Ал Кайда и Осама бин Ладен, и други терористични организации.

Ал-Кади първоначално бе обявен за екстремистки финансист от Министерството на финансите на САЩ малко след атентата от 11 септември. В интерес на истината, той успя да си издейства премахване на санкциите от ООН и ЕС, но Министерството на финансите на САЩ не пттегли твърденията си, тъй като е убедено във вината му.

Ердоган обаче го защити. Когато ал-Кади се опита да се пребори със замразяването на активите му от страна на турските съдилища в средата на 2000 г., той го направи с подкрепата на Ердоган. Тези усилия успешно забавиха замразяването на активите, което в крайна сметка влезе в сила през април 2008 г. До ден днешен обаче Ердоган подкрепя Кади.

“Вярвам в него, както вярвам в себе си. Г-н Кади да си сътрудничи или да подкрепя терористична организация е невъзможно”, твърди Ердоган.

Когато корупционният скандал избухна през декември 2013 г., ал-Кади бе в центъра му. Турските медии съобщиха, че е издирван от прокуратурата. Смята се, че е влязъл незаконно в Турция най-малко четири пъти в периода между февруари 2012 г. и октомври 2012 г., без виза или паспорт.

По време на тези посещения ал-Кади присъствал на срещи с ръководството на различни компании. Не е ясно какви финансови или политически отношения може да има ал-Кади с правителството на Партията на справедливостта и развитието в Турция днес.

ИДИЛ

Не е ясно и каква роля е изиграла Турция във възхода на джихадисткото движение, известно като Ислямска държава (доскоро ИДИЛ) в разкъсваната от война Сирия. Ясно е обаче, че успехът на ИДИЛ и други опасни групировки може да се свържат с опасната и толерантна гранична политика на Турция през последните две години. Но както показа разследване на New York Times страната е един от най-големите източници на новобранци в самопровъгласилия се ислямски халифат.

САЩ оказаха натиск върху Ердоган да подсигури границата си със Сирия и така да спре потока чждестранни бойци, както и да прекъсне износа на петрол на ИДИЛ, който им осигурява сериозни финансови средства. Досега обаче турския президент не е предприел особено агресивни мерки срещу групата с аргумента, че все още има 49 турски заложници на ИДИЛ, чиято съдба виси на косъм. Те бяха отвлечени през юни, когато джихадистите превзеха втория по големина град в Ирак Мосул.

Нещо повече, Турция отказа да подпише комюнике на 11 септември, задължаващо държавите в региона да предприемат „подходящите“ мерки за противодействие на Ислямска държава.

Миналата година президентът на САЩ Барак Обама смъмри Ердоган, че позволява оръжие и бойци да влизат в Сирия безразборно, а понякога и да попадат в ръцете на “грешните бунтовници, включително антизападните джихадисти”.

Обама не бе единственият на това мнение. Както Human Rights Watch отбеляза в доклад от октомври: “Много чуждестранни бойци, действащи в северната част на Сирия, получават достъп до Сирия през Турция, от която те също вкарват контрабандно оръжията си, получават пари и други консумативи, а понякога се връщат там за медицинско лечение”.

Според Томас Хегхамър от норвежкия Институт за сигурност Турция е за Сирия сега това, което бе Пакистан за Афганистан през 1990-те години.

Ердоган отрече тези обвинения и заяви, че няма да позволи помощ да достигне до джихадистите в Сирия. Но информацията от медиите и правните доклади противоречи на неговите твърдения.

“Относителната достъпност на сирийско-турската граница обяснява защо толкова много джихадисти са стигнали до Сирия”, писа Wall Street Journal през юни, позовавайки се на Европол.

Факт е, че част от тази каша се дължи и на непоследователната политика на Вашингтон в Сирия.

В началото Вашингтон и Анкара изглеждаха на едно мнение относно свалянето на Башар Асад от власт в Сирия, след като избухна сирийската гражданска война през 2011 г. Но когато президентът Барак Обама отказа да изпълни заплахите за намеса в Сирия, след като Асад отново прекоси “червената линия”, използвайки химическо оръжие в град Гута през август 2013 г., Анкара и Вашингтон се оказаха противници.

Напрежението нарасна допълнително, след като стана ясно, че Вашингтон е водил тайни преговори в продължение на месеци с Иран. Възникнаха въпроси относно това, дали решението да не се намеси в Сирия, не е всъщност отстъпка на САЩ, за да се затвърдят зараждащите се дипломатически отношения.

Оттогава Турция предприе политика, позволяваща на широк спектър от анти-Асад сили, включително и тези с радикални идеологии, да използват турската територия. Човек би могъл да предположи, че това е единственото средство на Турция да отслаби Асад без помощта на САЩ.

Финансиране на терористична дейност

Турция явно се е превърнала в сигурно убежище, от което незаконни лица могат да осъществяват своята дейност. И нейните закони за възпиране на такава дейност са крайно недостатъчни. Това стана пределно ясно през февруари 2013 г., когато Анкара за малко не влезе в черния списък на международния орган, отговарящ за борбата срещу финансирането на терористични дейности, Работната група за действия във финансовата област (FATF).

Анкара бе уведомена за недостатъците в правната си система през 2007 г., когато екип на FATF предупреди турците, че финансирането на тероризма в страната не е адекватно криминализирано. Турция не направи достатъчно и за създаването на инфраструктура, която може да помогне за идентифициране и замразяване на активите на терористите.

Очакваше се Турция да се раздвижи, за да оправи ситуацията. За пет години обаче Турция не направи почти нищо. Това в крайна сметка принуди FATF да издаде предупреждение за черен списък на 19 октомври 2012 г. В такъв списък фигурират страни като Иран и Северна Корея и значително щеше да отслаби финансовата стабилност на страната в световен мащаб.

Малко преди черният списък да стане факт, Анкара прие законодателство, което изключи наказателна акция през февруари 2013 г. Въпреки това съществуват редица слабости в новия закон. Така Турция остава в списъка на FATF на тези, “които не са направили достатъчен напредък за преодоляване на недостатъците”.

За съжаление не изглежда, че Турция ще поправи тези проблеми в скоро време. С изкачването на Ердоган към президентството и заемането на бившия външен министър Ахмет Давутоглу на поста министър-председател, архитектите на опасната външна политика на Турция са консолидирали властта. Това означава, че Турция е повече от вероятно да продължи да се отклонява от западната орбита и да прилича на някои от най-опасните играчи в Близкия изток.