Сърбия прави югопосолства първо с Македония

Македония и Сърбия вече са се съгласили да имат някои общи посолства в чужбина. Това стана ясно след срещата на външните министри на двете страни Никола Попоски и Ивица Дачич в Скопие днес. На нея е било потвърдено, че Македония и Сърбия са приятелски страни и в наш интерес е двустранните отношения да бъдат колкото се може по-добри.

Създаването на съвместни посолства на страните от бивша Югославия беше предложено от Белград в началото на годината. Тогава сръбските власти обявиха, че по този въпрос вече се водят разговори с властите в Скопие, Подгорица, Сараево и Любляна за общи дипломатически мисии в Азия, Латинска Америка и Африка в името на намаляване и споделяне на разходите.

Тогавашният министър на външните работи на Сърбия Иван Мъркич прогнозира „до края на годината да бъде постигнато споразумение по този въпрос“. Той обясни, че най-близко са до споразумение с Македония и Черна гора. „Ще продължим нашата програма за разширяване на дипломатическата ни мрежа, но в същото време ще предложим на всеки, който иска да се присъедини към нас. Това от една страна ще намали разходите, но от друга ще увеличи присъствието на държавите от региона в много части на света. Това ще позволи заедно по-лесно да влезнем на трети пазари“, каза още Мъркич.

През тази година Сърбия планира откриване на посолства в Саудитска Арабия, Катар и Гана, както и дипломатически представителства в Чили, Венецуела, Перу, Виетнам и Камбоджа.

„Сърбия подкрепя европейското бъдеще на Македония. Този регион неоправдано с години и десетилетия е подценяван и затова заслужава по-скоро да влезе в ЕС“, каза Дачич в Скопие. Двамата външни министри обявиха, че второто съвместно заседание на двете правителства ще се проведе в Скопие през октомври или ноември.

Министър Попоски обясни, че частта на икономическото сътрудничество, което са обсъдили, включва развитие на туризма, Коридор 10 и развитие на инфраструктурата, както и енергийното сътрудничество между двете страни. „Ние сме дългогодишни икономически партньори и трябва да работим повече за развитието на икономическите отношения. Търговският обмен е около 850 млн. евро годишно и заедно трябва да работим за навлизане на трети пазари“, заяви Дачич.

На въпрос дали Сърбия и Македония ще въведат санкции срещу Русия, следвайки политиката на ЕС Дачич заяви, че страните кандидат-членки имат задължението да съобразят своята външна политика с тази на ЕС и това е част от процеса на преговори. Ключовата разлика според Попоски е, че страните от ЕС участват в създаването на тази политика, а тези, които са извън съюза, имат възможност да участват само в нейното изпълнение.

„В Берлин говорихме, че ще съобразим нашата политика с тази на ЕС, но ще се водим и по нашите икономически интереси. Русия и Украйна могат да воюват и да търгуват, но ние всички останали плащаме за това. ЕС има своята политика, но ние не сме членки на съюза. Когато станем такива, ще имаме задължението цялостно да променим нашата политика“, заяви сръбският външен министър.

Двамата министри обявиха, че подкрепят борбата срещу групировката „Ислямска държава“. „Споделяме тази заплаха с нашите партньори от евроатлантическото семейство и от нашето по-широко или по-тясно обкръжение. Трябва да се справим с общи усилия. А до колко ще успеем в това ще видим от проявите в бъдеще“, каза ръководителят на македонската дипломация.

„Срещу тероризма трябва да се борим навсякъде, където се появи, а не само когато засегне нечий интерес. Тези, които тогава бяха в Македония, Сърбия и Босна, които са обявени за членове на радикални ислямистки организации, бяха толерирани, а сега, когато са в Сирия и Ирак, се борим срещу тях. Искаме подкрепа от международната общност за борба с радикалния ислям и тук, в Македония, Сърбия и целия Балкански полуостров“, подчерта Дачич.