Новите евросанкции - за лидерите на Донбас и руски депутати

Новите евросанкции – за лидерите на Донбас и руски депутати

Владимир Путин. Снимка: EPA/ БГНЕС

Новите европейски санкции за Русия вече са факт. От публикувания днес регламент за санкциите в Официалния вестник на ЕС става ясно, че те засягат 3 руски държавни компании от сферата на енергетиката (нефтодобива), 3 държавни компании от военната промишленост, 9 компании с преобладаващо държавно участие – също за военна техника и 24 физически лица, които имат участие в дестабилизирането на Източна Украйна.

С новия списък санкции руските и деветте смесени компании се лишават от достъп до средносрочни и дългосрочни заеми и всякакви други форми на набиране на финанси от европейския капиталов пазар. Руските дружества ще могат да ползват само краткосрочно финансиране – кредити или облигационни заеми със срок, не по-дълъг от 30 дни.

Компаниите

Освен от финансиране, санкциите орязват и достъпа на руските нефтодобивни компании до технологии за дълбоководни нефтени проучвания в Арктика, както и на технологии за производство на оръжие и боеприпаси, за които Русия до голяма степен е зависима от европейската индустрия.

Петролните компании под новите санкции са „Роснефт“, „Транснефт“ и петролното подразделение на „Газпром“ – „Газпром нефт“.

Военните предприятия са: „ОПК Оборонпром“, „United Aircraft Corporation“ и „Уралвагонзавод“.

Другите девет предприятия са: „Сириус“ (за оптоелектроника за граждански и военни цели), „Странкоинструмент“ (машшиностроене за граждански и военни цели), „Хемкомпозит“ (материали за граждански и военни цели), „Калашников“ (за малки оръжия), „Тула Армс плант“ (за оръжейни системи), „Технологии Машиностроенья“ (за боеприпаси), „Високоточные Комплексы“ (за противовъздушни и противотанкови системи), „Алмаз Антей“ (държавно предприятие за оръжия, боеприпаси и научни изследвания) и „НПО Базалт“ (за машини за производство на оръжия и боеприпаси).

Политиците и бизнесмените

Физическите лица в санкционния списък от днес нямат право да пътуват на територията на Европейския съюз, а всичките им активи в Европа се запорират. Заедно с тях общо санкционираните заради украинската криза физически лица стават 119. Ето новите:

Александър Захарченко – от 7 май той замени Александър Бородай като министър председател на т.нар. Донецка народна република

Владимир Кононов – от 14 август обявен за министър на отбраната на ДНР. Според сведенията на ЕС от април командва отряд сепаратистки бойци в Донецк и е поел обещание да изпълни стратегическата задача да отблъсне „военната агресия на Украйна“.

Мирослав Руденко – командващ Донбаската народна милиция

Генадий Цыпкалов – замени Марат Баширов като т.нар. министър-председател на самопровъзгласилата се Луганска народна република. Преди това действал в югоизточната сепаратистка армия.

Андрей Пинчук – „министър на държавната сигурност“ на ДНР. Свързван с Владимир Антюфеев, който отговаря за „сепаратистките правителствени дейности“ в самопровъзгласилото се правителство на ДНР.

Олег Береза – министър на вътрешните работи на ДНР. Също свързван с Антюфеев

Андрей Родкин – представител в Москва на ДНР. В изявленията си е споменавал за готовността на въоръжените отряди да водят партизанска война и за отнемане на въоръжение от украинската армия

Александър Караман – вицепремиер на ДНР по социалните въпроси . Също свързван с Антюфеев

Георгий Мурадов – заместник министър – председател на Крим и пълномощен представител на Крим към президента на РФ Владимир Путин. Мурадов изигра важна роля за консолидирането на руския институционален контрол върху Крим
след незаконното анексиране на украинския район.

Михаил Шеремет – т.нар. Първи министър-председател на Крим. Изиграл основна роля в организирането и провеждането на референдума от 16 март в Крим за обединение с Русия. Според сведенията, по време на референдума е командвал промосковските „сили за самоотбрана“ в Крим.

Юрий Воробьов – Заместник-председател на Съвета на федерацията на Русия. На 1 март публично подкрепи в Съвета разполагането на руски сили в Украйна. Впоследствие гласува в подкрепа на съответния указ

Владимир Жириновски – Член на Съвета на Държавната дума. Лидер на Либерално – демократическата партия на Русия. Активно подкрепя използването на руски въоръжени сили в Украйна и анексирането на Крим. Активно призовава за разделянето на Украйна и подписа от името на партията си споразумение с т.нар. ДНР.

Владимир Васильев – Заместник-председател на Държавната дума. На 20 март гласува в подкрепа на закона за приемане на „Република Крим“ в рамките на Руската федерация

Виктор Водолацкий – Председател („атаман“) на Съюза на руските и чуждестранни казашки сили и зам.-председател на Държавната дума. Подкрепи анексирането на Крим и призна, че руските казаци активно участват в украинския конфликт на страната на сепаратистите. Гласувал в подкрепа на закона за анексирането на Крим.

Леонид Калашников – първи зам.-председател на Комисията по външните работи на Държавната дума. Гласува в подкрепа на закона за анексиране на Крим

Владимир Никитин – първи зам.-председател на комисията в Държавната дума за отношенията с държавите от ОНД, евразийската интеграция и връзката със сънародниците. Също гласувал за анексирането на Крим

Олег Лебедев – другият зам.-председател на въпросната парламентарна комисия. Също гласувал за приемането на Крим

Иван Мельников – Първи зам.-председател на Държавната дума. Гласувал в подкрепа на закона за анексирането на Крим

Игор Лебедев – Зам.-председател на Държавната дума. Също гласувал за закона.

Николай Левичев – другият зам.-председател на руския парламент. Също подкрепил закона за Крим.

Светлана Журова – първи зам.-председател на комисията по външните работи в Държавната дума. Подкрепила закона.

Алексей Наумец – Генерал – майор от руската армия. Командващ 76-та военновъздушна дивизия, свързвана с руското военно присъствие на територията на Украйна, по-специално при незаконното анексиране на Крим

Сергей Чемезов – един от известните приближени на президента Путин. Двамата са били служителил на КГБ, разположени в Дрезден. Член на върховния съвет на партията на Путин „Единна Русия“. Облаготелстван от връзките си с президента с назначения на висши постове в държавни предприятия. Председател на конгломерата „Ростех“ – водеща държавна корпорация в областта на военната промишленост. След решение на руското правителство „Технопромекспорт“, дъщерна на „Ростех“, планира изграждането на електроцентрали в Крим. Друго дъщерно дружество на държавната компания – „Рособоронекспрот“, е одобрило интегрирането на кримски военни дружества в отбранителната промишленост на Русия.

Александър Бабаков – Депутат от Държавната дума. Изтъкнат член на „Единна Русия“ и бизнесмен с големи инвестиции в Украйна и Крим.