Хаваите изселват бездомните си далеч от курортите

Снимка: Wikipedia

През целия си живот Джим Тревъртен е учил туристите на известния хавайски плаж Уакики как да карат сърф. Той обаче остава бездомен, след като хазяинът му прекратява договора и вдига наемите в сградата.

Днес 62-годишният мъж прекарва дните си в четене на сърфистки списания, за които събира пари от минувачи, и се чуди как да изкарва прехраната си и къде да легне, за да не бъде арестуван от местната полиция.

Тавъртен е един от многото хавайски бездомници, които живеят по бреговете на рая, но нямат истински досег до него. Всички те чувстват влиянието на усилията на градската управа да изсели бездомното си население от своите туристически обекти.

Под натиска на индустрията, Общинският съвет на Хонолулу предприема серия от предложения за забрана на сядането, лежането и уринирането на обществените места в Уакики.

Друго предложение може да позволи на властите да преместят популацията в лагер на Пясъчния остров – отдалечено и индустриално място, което се намира далеч от курортите и е било използвано по време на Втората световна война. Днес там се намира завод за обработка на отпадъци и огромно сметище.

Служители в местните туристически агенции казват, че посетителите често се оплакват от многото бездомни хора по улиците и предупреждават, че няма да се върнат за повторна ваканция на Хаваите.

Кметът Кърк Колдуел обяви, че получава множество писма от туристи, които се оплакват от опасната и неприветлива ситуация в световноизвестния курорт.

Тези мерки обаче няма да променят живота на хората, останали на улицата, защото и в момента те си изграждат къмпинги, таксите за които не могат да си позволят.

Местната администрация работи по програмата за настаняване, която да предостави постоянни жилища за трайно бездомните граждани на остров Оаху. Проблемът е, че до осъществяването на $45-милионната програма остава поне година.

През това време хората ще трябва да бъдат насилствено преместени в новия си дом и отново да живеят сред боклуците на туристите, които често се оказват по-важни от местните граждани.