Краят на шистовия газ - може би по-близо, отколкото мислим

Краят на шистовия газ – може би по-близо, отколкото мислим

Газова кула в находището Марселъс в щата Пенсилвания. Снимка: Wikipedia

Новооткритите от САЩ залежи на шистов газ ще се изчерпят по-скоро бързо, отколкото бавно. Това казва канадският геолог Дейвид Хюис пред американското издание Business insider.
Експертът на Post Carbon Institute – мозъчен тръст за устойчиво развитие, е анализирал данни на индустрията за 65 000 петролни и газови кладенци на територията на САЩ, използващи нашумялата технология хидравличен фракинг, позната като фракинг.

Още по темата

Процесът включва хоризонтални и вертикални сондажи и след това впръскване на токсичен коктейл под налягане от вода, пясък и химикали дълбоко под земята с цел да се разчупят скалните формации, съдържащи запасите от нефт и газ.

Ученият е открил, че обемите на производството от тези кладенци намаляват средно с 85% в рамките на 3 години.

„Обикновено в първата година може продукцията да намалее със 70%“, коментира Хюис пред VICE News. „Втората година може би с около 40%, третата – с 30%. Така че спадът е хиперболична крива, но така или иначе, около третата година говорим за спад с 80-85% за повечето от тези находища“.

Заключенията му поставят въпрос доколко е жизнеспособна национална енергийна политика, която разчита на извличане на горива със сегашните темпове. В САЩ се планират няколко нови терминала за износ на газ, а енергийната индустрия натиска за падане на забраната от 1970 г. за износ на суров петрол.

Американският политически елит е прегърнал перспективата за американска енергийна независимост и според Хюис това е чиста глупост.

Политиките, лансирани от политиците – от бившия губернатор на Аляска Сара Пейлин до президента Барак Обама промотират бързата печалба и златната треска вместо устойчива национална енергийна политика.

„Няма съмнение, че шистовата революция промени играта в краткосрочен план“, казва той. „Изводът от моята работа обаче е, че тя не е устойчива в дългосрочен“.

Хюис съвсем не проповядва климатични катастрофи и не е склонен към хиперболизирани атаки спрямо добивната индустрия. Той работи като консултант на газо и нефтодобивни компании като канадската Imperial Oil и често съветва инвеститори в енергетиката.

Добрата му репутация сред професионалистите в енергийната промишленост идва от 32-годишен опит в анализа на въглищни, петролни и газови находища за Института за геоложки изследвания на Канада. Институтът е държавен и се занимава с безпристрастни научни изследвания на националните природни ресурси.

До неотдавна нефтовите и газовите залежи, съдържащи се в шистовите скални формации бяха недостъпни – достигането им беше технологично трудно и бяха твърде скъпи за извличане. Това се промени през 90-те години на миналия век, когато компанията Mitchell Energy проправи пътя на хоризонталното хидравлично разбиване и демонстрира, че широкомащабното приложение на фракинга би осигурило надеждни добиви на газ от находището Барнет в източен Тексас.

Според американското енергийно министерство, производството на шистов петрол в САЩ се е изстреляло нагоре през последното десетилетие от 260 000 барела на ден до близо 4 милиона барела, поставяйки стрната на трето място след Саудитска Арабия и Русия по производство на нефт. Близо 50% от американското производство на природен газ идва от шистите, превръщайки САЩ в най-големия производител на газ.
Но анализите на Хюис сочат, че този бърз възход на вътрешното производство на САЩ бързо ще се обърне.

„Компаниите винаги сондират първо най-добрите находища“, казва той. „Веднъж като ви свърши списъкът с находища в сладките зони, се принуждавате да сондирате все по-бедни и по-бедни шисти. В същото време цената на сондажите не пада. Те струват все толкова, само че вече ще трябва да дупчите повече такива, за да отложите намаляването на производството“, казва експертът.

В момента над 80% от производството на шистов петрол на САЩ идва само от две нагодища – Bakken field в Северна Дакота и Монтана и Eagle Ford в Тексас. Пикът на производството от тях се очаква през 2017 г. До 2019 г. обаче добивът ще спадне до нивото от 2012 г., сочат анализите на Хюис.

Сега само в Bakken са нужни 1 400 нови кладенци годишно, за да се поддържа нивото на производството, е изчислил ученият.

„За да се поддържа нивото на производството, са нужни 1400 сондажа, по 8 милиона долара всеки, а сега правят повече от това – по 2000 кладенеца годишно“, обяснява той.
И тези сладки залежи намаляват.

Според геолога, сценарият е подобен на този с американските находища на шистов газ, при които 80% от продукцията идва от едва пет района, няколко от които вече са в спад.

„Погледнете находището Хейнсвил, което е основно в Луизиана и Източен Тексас“, казва той, визирайки района, където фракингът започна през 2008 г. „Това беше най-голямото находище на шистов газ в Америка през 2012 г.,
когато беше пикът му, а сега добивът от него е паднал с 46%“.

Предвид спада на добивите от такива кладенци в страната, за да се поддържа сегашното производство на шистов газ, пресмята Хюис, занапред ще са нужни по 7000 нови кладенеца годишно, което означава годишен разход от около
42 милиарда долара. А за поддържане на проиводството на шистов нефт ще са нужни по около 6000 нови сондажа всяка година – усилие, което ще струва по 35 милиарда.

От Американския съюз на производителите на природен газ не коментират данните на Хюис, но говорителят на организацията Дан Уитън има принципна позиция за газовия сектор на САЩ.

„Нашите компании инвестират в тези сондажи, зщото експертите по производството са ги изследвали и знаят, че макар кладенците да намаляват, те са в състояние да дават сериозни обеми природен газ в продължение на десетилетия“, казва той. „Поради което повечето от сериозните учени, които се занимават с това, предвиждат силно производство на този чист, американски енергоизточник сега и в обозримо бъдеще“, казва той.

От петролната асоциация на САЩ не давт коментар по анализа на Хюис за производството на шистов нефт в дългосрочен план.

„Данните на Дейвид Хюис са неоспорими“, коментира инвеститорът в соларна енергия и енергиен анализатор Джигар Шах. „Те повдигат въпроса каква е ролята на правителствата в места като Северна Дакота. По някое време мечтата свършва“.

Шах посочва огромният отпечатък на нефтената и газова индустрия върху обществената инфраструктура – като пътищата и битовото снабдяване. Според него, когато енергийният бум свърши и енергийните гиганти си приберат печалбите и се оттеглят, щатите и данъкоплатците ще бъдат оставени сами да се оправят с разбичканите си пътища и влошено водоснабдяване.

„Напълно разбирам корпоративните интереси“, отбелязва Хюис. „Те правят, каквото правят, защото ги е грижа за краткосрочната възвращаемост, тях не ги интересува за дългосрочната стабилност на енергийното производство на Америка. За мен дългосрочната политика е, че шистите за мимолетна златна мина“.