Америка обърна гръб на исляма, афроамериканците - не

Америка обърна гръб на исляма, афроамериканците – не

Снимка: Wikipedia

Тринайсет години след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон, Америка остава разделена по отношение на исляма.

Последните демографски данни показват, че в САЩ днес живеят малко над 2.6 милиона мюсюлмани – едва 0.8% от населението на страната. Но белезите от 9/11 блокираха предложението, подкрепено и от президента Обама, да се изгради джамия до Кота нула (мястото на срутените кули-близнаци в Ню Йорк).

Проучване, направено 10 години след най-тежкия терористичен атентат в историята, показва, че 46% от американците не се чувстват комфортно с наличието на джамия в близост до дома си. 47 на сто споделят, че ислямските и американските ценности са несъвместими, а 48% твърдят, че не харесват мюсюлманските жени да носят бурки.

В същото време 60% от американците са съгласни, че твърде много техни сънародници смятат, че всички мюсюлмани са терористи. Неодобрението изглежда повече от очевидно. Защо най-великата демокрация, създадена и утвърдена от емигранти, показва подобна нетърпимост? Дали заради факта, че всички войни, които Америка води от края на миналия век до днес са все в мюсюлманския свят? Цената за американските данъкоплатци e близо $4 трилиона – по данни на Института за международни изследвания „Уотсън“ към университета „Браун“.

Снимка: Wikipedia

Все още обаче има много американци, които приемат ислямската религия и култура с толерантност и разбиране. Това не се дължи само и единствено на традиционно космополитните демократични щати. Много знаменитости в Америка изповядват исляма. И (почти) всички имат по-тъмен цвят на кожата. Настроенията срещу тях обаче далеч не са такива, каквото са срещу мюсюлманите от Близкия изток и Индия.

Всичко започна от борбата на афроамериканците

През годините афроамериканците в САЩ излизат далеч отвъд пределите на религиозното и превръщат исляма в отправна точка на своята борба за свобода и равноправие. През далечната 1930 г. в Детройт група активисти създават Нация на исляма (NOI) – религиозна организация, която иска да подобри духовното, менталното, социалното и икономическото състояние на афроамериканците в САЩ, и на човечеството като цяло.

Макар критиците на NOI да я обвиняват в пропагандиране на расово неравноправие и антисемитизъм, организацията изиграва огромна роля за социалните промени в САЩ през 60-те и 70-те години, а от нея произлизат бележити лидери на афроамериканската общност като Малкълм Екс. Съратник в началото на Мартин Лутър Кинг, Екс, син на баптистки свещеник, избира по-радикалния път на борба срещу сегрегацията и расизма и е убит, също като Кинг.

Приемането на исляма в САЩ, където християнството е най-разпространената религия, е начинът на Екс и последователите му да се обявят срещу „Белите“ и тяхното господство. Екс е човекът, който убеждава Касиус Клей да стане Мохамед Али.

Black Power движението набира все по-голяма сила сред афроамериканците и въпреки случаите на насилие и сепаратизъм и анархизъм, остава в историята най-вече като символ на свободата и непреклонността пред неспазването на човешките права. Проучвания сочат, че броят на афроамериканците мюсюлмани е приблизително равен на този на арабите. И това се дължи именно на масовото приемане на исляма, като част от движението за равноправие.

Снимка: Wikipedia

Протестът излиза отвъд Щатите и попада в световното полезрение по време на Олимпийските игри в съседно Мексико през 1968 г., когато двама американски атлети вдигат юмруци на почетната стълбичка, в знак на подкрепа към движението. Но не са единствените. Най-добрият боксьор и една от най-големите спортни икони Касиус Клей приема исляма и променя името си на Мохамед Али. Години по-късно примерът му е последван от другия велик шампион в свръхтежката категория – Майк Тайсън.

С уникалния си стил на боксиране и впечатляващи интервюта, които Али често дава в рими, той става емблема за поколения млади афроамериканци.

Емблематичният баскетболист Люис Алсиндор променя своето име на Карим Абдул Джабар и приема исляма в знак на почит към културното наследство на своите предци, доведени като роби в щатите от френски земеделец на име Алсиндор. По-късно Джабар се превръща в истинска баскетболна икона и печели шест титли в НБА, като става и най-резултатният баскетболист в историята на лигата с 38 387 точки в 20-годишната си кариера.

Ключовите посланници на ислямската култура като Джабар и Али проправят пътя за десетките музикални изпълнители, които я утвърждават в публичното пространство. Сред емблематичните мюсюлмани в рапа личат имената на Rakim, Ice Cube, Nas, MC Ren, Raekwon, Everlast, Busta Rhymes, Big Daddy Kane, Ghostface Killah и Mos Def.

Много от тях отправят призиви за пълната свобода на вероизповеданията в Щатите и подкрепят теорията, че атентатите от 11 септември са дело на американските власти, които създават враг в лицето на мюсюлманските нации, като повод за петролни войни с тях. Независимо дали сте поддръжници на конспиративните теории или не, трябва да признаете, че преди 13 години животът на мюсюлманите в Америка се промени из основи. Но афроамериканците, които изповядват исляма, ходят в свои джамии, не в молитвените домове на арабите или индийците-мюсюлмани.

От ислямофобията в САЩ се опитаха да се възползват дори републиканците, които посяха съмнението, че американският президент Барак Хюсейн Обама е мюсюлманин, защото баща му (студент от Кения, когато се запознава с майка му) е такъв. Двегодишната обработка на общественото мнение даде резултат – и от 11% през 2008-а, през 2010 г. изследване на Pew показа, че всеки пети американец смята президента си за мюсюлманин. Което наложи Белият дом да направи специално изявление, че президентът е християнин, който се моли всеки ден.

С очертаващия се нов военен конфликт в Близкия изток – този път срещу джихадистите от „Ислямска държава“, ислямофобията в Америка няма шанс да отмре.