По-малко от 1% от шведския боклук попада в сметищата

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Хората произвеждат невероятно количество боклук, а всички знаем много добре, че не трябва да попада в околната среда. Разбира се, можем да го набутаме в огромни сметища, но те също носят редица екологични проблеми.

Парниковите газове като метан се просмукват от тях, а токсичните материали от препаратите за почистване например могат да замърсят както почвата, така и подпочвените води.

Освен това сметищата произвеждат голямо количество шум и миризми и могат да нарушат нормалното съществуване на дивата природа. Да не пропускаме, че са удобна среда за развитие на паразити.

Рециклирането е помогнало за ограничаването на количеството отпадъци, които се озовават в депата. Но по света ежегодно голяма част от тях все още се изхвърлят. (България е достатъчно добър пример – в страната няма нито един завод за преработка на боклук, нищо, че такъв се обещава още от времената на кмета Софиянски – т.е. от края на миналия век. Бел.р.)

Една страна обаче показва правилния път за справяне с тоновете боклук. Жителите на Швеция произвеждат приблизително равно количество отпадъци, колкото и останалите европейци. Изумителното обаче е, че едва 1% от боклука им попада в местните сметища.

Причина за това са 32-та завода за производство на енергия от отпадъци в страната. Те изгарят над 2 милиона тона боклуци годишно, което е над половината от количеството в страната.

Разбира се, Швеция рециклира всичко възможно. Това, което не подлежи на рециклиране, отива в заводите. Те съдържат огромни пещи за отпадъци, димът от които минава през произвеждащи електричество турбини.

Изумителното е, че тези заводи създават енергия за отоплението на над 250 000 домакинства, което значително намаля зависимостта на страната от фосилни (изкопаеми) горива. Произведената енергия се равнява на около 670 000 тона течни горива.

Какво обаче са екологичните последици от горенето на боклуци? Процесът създава вторични продукти като пепел и диоксини, които попадат в класа на химическите замърсители. Въпреки това с течение на годините Швеция е подобрила значително процеса и вторичните продукти са сведени до минимум.

За жалост много изхвърлени продукти съдържат материали, които не могат да бъдат рециклирани или изпепелени, което означава, че депата за боклуци все още са нужни. Намаляването на количеството отпадъци, което произвеждаме, очевидно би било най-доброто решение на проблема, но това е по-лесно за казване, отколкото за правене.

Скандинавската държава обаче изглежда светлинни години напред, в сравнение с всяка друга страна по света.