България се въздържа от силите за бързо реагиране на НАТО

България засега не възнамерява да участва в новите сили за бързо реагиране на НАТО в Източна Европа, които се създават в отговор на руските действия в Украйна. Това обяви по БНР контраадмирал Георги Фиданов – съветник на президента по военните въпроси.

Решението за новите сили за бързо реагиране от 4000 души беше взето на срещата на върха на НАТО в Уелс тази седмица. Фиданов уточни, че България ще се включи в новия план по други направления.

Например, надграждане на съществуващия Морски операционен център на Военноморските сили във Варна и превръщането му в център на НАТО по морска сигурност. Оперативно свързване и взаимодействие на Втора тунджанска механизирана бригада към многонационалния корпус „Североизток“ в Шчечин, Полша. На следващо място бих поставил афилирането на съвместните българо-американски съоръжения, например учебния полигон в Ново село, към съвместния тренировъчен център на НАТО в Полша, и предоставяне на възможности за провеждане на съвместни тренировки и учения в тези съвместни съоръжения на страни-членки на НАТО.

НАТО започна подготовката на специален план, който да се задейства в случай на извънредни ситуации в България и Румъния, съобщи в. „Сега“. В него ще бъдат разписани действията, които алиансът ще предприеме за защита на двете държави, както и на всички страни по източния фланг при атака срещу тях. При това положение модернизацията на българската армия за над 1 млрд. лв. и увеличаването на парите за отбрана стават неизбежни.

Дни преди срещата на НАТО в Уелс се появи правителственият документ „Визия 2020“ – първоначално с твърда позиция спрямо Русия, впоследствие смекчена по настояване на служебния премиер Георги Близнашки.

Междувременно Москва заяви, че с решението си да осигури постоянно присъствие в Черно и Балтийско море НАТО поема по опасен път.

Според постоянния представител на Русия в НАТО Александър Грушко „това са дестабилизиращи стъпки в областта на сигурността, които ще влошат ситуацията в тези акватории и региони, особено в Черно море“. Според него сигурността в този район може да се гарантира единствено от черноморските държави без външно участие.