– Кога ще видим марка „Планински продукт“ на пазара ни

Кога ще видим марка „Планински продукт“ на пазара ни

За да могат земеделските стопани в планинските райони да си осигурят по-сигурен поминък и да продават по-лесно продуктите е необходимо да се приложи регламентът за етикетиране с наименованието „Планински продукт“, съобщи БНР. Министерството на земеделието трябва да придвижи процедурата. [related-posts]

Земеделските стопани могат да получат по-високи доходи от продажбата на продуктите, ако имат правото да използват етикета „Планински продукт“. Потребителите ще са сигурни в качеството, тъй като ще има задължителни изследвания.

Продуктите, произведени в планинските райони на Австрия, са с 15-20% по-скъпи, даде като пример Диляна Славова, президент на секция „Земеделие и развитие на селските райони“ и околната среда в европейския икономически и социален комитет.

Целта е да бъде защитена местната продукция и етикетирането с „планински продукт“ е първата стъпка. Това не се отнася само за един вид храни, а и за мляко, пчели и всякакви хранителни продукти.

Друга възможност за продажба на земеделски продукти е организирането на мобилни пазари – в превозни средства като малки камиони или дори тирове.

Със своята продукция, в определени дни, отиват в малко населено место, по-нататък на площад, примерно в Брюксел, когато е обявено, че в съответния ден могат малки производители да предлагат своята продукция. Превозното средство е с подвижни панели, те падат и веднага съответният производител може да предлага продуктите си на клиента.

Какъв е регламентът

Новата марка „Планински продукти“ е по подобие на общоевропейския еталон за „биопродукти“, но изискванията по цялата производствена верига няма да са толкова строги.

Целта е потребителите да различават лесно стоките, произведени от суровини от свободни домашни животни или растителни култури, отглеждани в чисти планински райони без промишлена дейност. „Планински продукт“ най-често ще носят върху опаковките си мляко, месо, мед, яйца от животни, отгледани в планините.

Колко време дадено животно е прекарало в планината обаче ще се мери строго, защото евроспециалистите са записали, че за да се ползва новия бранд животни, от които е продуктът, трябва да са прекарали най-малко последните 2/3 от живота си в планински региони.

За да се гарантира, че фуражите за животните са с произход главно от планински райони, се изисква поне половината от годишната дажба на храна на животните, изразена в сухо вещество да е от планински региони. Само при пчелите няма ограничения за храните.

Преработени продукти също могат да носят логото „планински продукт“. Разрешава се те да съдържат захар, сол или билки, които не могат да бъдат произведени в планински райони само при условие, че не са повече от 50% от общото тегло на съставките. Контролът ще е поверен на Българската агенция за безопасност на храните.

Последните изследвания на ЕК показват, че голям дял от „планинското“ производство се пада на млечното животновъдство (28% от всички ферми са за мляко и млечни продукти). следвано от отглеждане на животни за месо (16%).

В България планинските ферми са с най-малка площ в целия ЕС – от едва средно до 17 декара. В Гърция средният им размер е 51 декара, а в Чехия са най-големи – средно по над 670 декара.

По данни на нашите млечни асоциации над 200 000 души се занимават с отглеждане на животни в малки ферми. В момента благодарение на отсрочка, дадена от ЕС, тяхната продукция се изкупува от големите млекопреработватели, макар и фермите да не отговарят на всички санитарни изисквания на Евросъюза.

В края на тази година обаче тази отсрочка изтича и млякото на тези ферми няма да може да бъде влагано в производство. Изследването на ЕК заключава, че като цяло в ЕС 65% от гражданите имат положителна нагласа към храните „от планината“.