НАТОвците в Уелс

Снимка: EPA/ БГНЕС

Изправени сме пред драматично променена обстановка в сферата на сигурността. Това каза във встъпителната си реч генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен – предвид намесата на Русия в украинската криза на изток и нарастващата заплаха от „Ислямска държава“ на югоизток.

„На срещата на върха ще предприемем важни стъпки, за да се противопоставим на тези заплахи и да укрепим отбраната на съюзниците ни“, каза Расмусен.

Относно мирния план на руския президент Владимир Путин за Източна Украйна, Расмусен коментира, че алиансът приветства усилията за намиране на мирно решение, но това, което има значение, е реалната ситуация в Украйна.

„Продължаваме да призоваваме Русия да изтегли войските си от украинските граници, да спре потока на оръжия и бойци към Украйна, да прекрати подкрепата си за въоръжените бунтовници в Украйна и да се включи в конструктивен политически процес“, подчерта Расмусен.

Срещата на върха в Уелс започна с минута мълчание в памет на загиналите войници на НАТО в Афганистан, където в края на тази година приключва продължилата 10 години мисия на НАТО ИСАФ. В дневния ред на срещата на върха е предвидено специално заседание за дискусия на бъдещето на ИСАФ и отношенията с Кабул.

Около 60 държавни и правителствени ръководители от 28-те страни членки на алианса се събраха на срещата в луксозния хотелски комплекс „Селтик манър“ край Нюпорт.

България е представена от президента Росен Плевнелиев и служебните министри – на външните работи Даниел Митов и на отбраната Велизар Шаламанов. Преди срещата в Уелс, беше одобрен документът „Визия: България в НАТО и в европейската отбрана 2020″, който стана обект на критики от страна на премиера Георги Близнашки и по негово настояване бе смекчен по отношение на външната политика на Кремъл.

Категорично искам да заявя, че кризата в Украйна не може да бъде решена с военни средства. България ще помага, но ние не можем да пращаме войници и оръжия. Кризата може да бъде решена само с политически средства, чрез диалог и съгласие между страните“, коментира президентът, цитиран от пресцентъра си.

„Именно защото не искаме да воюваме, не искаме да изпращаме войници и оръжия е много вероятно да има нова вълна от икономически санкции срещу Русия“, посочи Плевнелиев.

Въпреки съмненията на Расмусен украинският президент Петро Порошенко изрази надежда, че на 5 септември ще бъде подписан мирен план за Източна Украйна, който да сложи край на близо 5-месечния конфликт.

Порошенко заяви, че ще нареди на правителствените сили да спрат огъня на 5 септвмври в 14 ч, ако в Минск има споразумение за прилагане на мирен план.

Украинският президент каза също, че НАТО ще приеме декларация за по-силна военна подкрепа на Киев с оглед на руската агресия. Подкрепата ще включва военна и техническа помощ за Украйна.

На фона на новината за осъществяването на военното учение „RAPID TRIDENT – 2014“ руският външен министър потвърди усилията на Москва за деескалация и за намиране на мирно решение на кризата в Украйна да успеят, но се усъмни относно искреността на Брюксел и Вашингтон по отношение на украинската криза.

Тренировъчните действия от Rapid Trident ще се проведат между 16 и 26 септември в базата в Яворов край украинската граница с Полша.

Освен темата за Украйна, в програмата на срещата е включен и въпросът за заплахата от възхода на радикалната сунитска групировка „Ислямска държава“ и мерките, които е нужно да се предприемат.