Костинброд или Бобов дол

Снимка: БГНЕС

Кампанията за предсрочните парламентарни избори започва утре – месец преди тяхното провеждане на 5 октомври. Последните два такива обаче бяха белязани от колосални скандали, излезли далеч отвъд политическото, но повлияли на изборните резултати много повече от политиките.

На 11 май 2013 г. един човек, който опитваше да ни убеди, че е журналист, обяви в деня за размисъл, че управляващите – тогава от ГЕРБ – са подготвили огромна изборна манипулация с над 350 000 бюлетини, складирани в печатницата в Костинброд. Както се оказа, сигналът до Николай Бареков е бил подаден от социалистката Мая Манолова.

В тази битка за справедливост това дуо не беше само. Помогнаха им с действията и бездействията си държавните институции. Прокуратурата – в лицето на Сотир Цацаров и Борислав Сарафов, потвърди в същия ден, че са извършили операцията съвместно с ДАНС.

А Централната избирателна комисия реагира с потресаващо мълчание и глоби TV7 не заради целодневното излъчване на репортажи от Костинброд, а заради повторение на предаването “България избира без цензура”, което съдържало предизборна агитация

Снимка: България без цензура

Година по-късно онзи журналист вече ни убеждава, че е политик, а прокуратурата все още действа като наказателен отряд за публично сриване на авторитети.

“Новият политик” удари джакпота на европейските избори и поне за момента се подвизава като евроконсерватор. Това обаче се случи на вот, белязан от друг грандиозен скандал – с миньорите в Бобов дол.

За разлика от репортажа пред вратите на печатницата, този от мините бе много по-категорично доказателство за наличие на изборно нарушение в големи мащаби. От него видяхме управител, който ясно обяснява на работниците как трябва да гласуват с една бюлетина.

ЦИК обаче реши да обърне политиката си от предишния вот на 180 градуса и наложи цензура на телевизията, като й забрани да обяви номера на бюлетината. Макар всички да знаеха, че е на социалистите – “15”.

Днес, месец преди изборите, колелото направи пълен оборот и равносметката е проста. Политикът от печатницата вече е месия за работниците в мината, прокуратурата чака своя момент под прожекторите. А ЦИК все още размишлява дали поредните избори в България да бъдат с или без цензура.