Партиите вече включват мюсюлмани в листите си

Снимка: Институт за дясна политика

Етническият политически модел у нас се трансформира. ГЕРБ заявяват ясно, че ще включат мюсюлмани в изпълнителната власт, а Реформаторите регистрираха хора от турския етнос за водачи на някои от своите листи. От своя страна ДПС залага на много по-голям брой водачи с християнски имена.

Това е една от констатациите в последния месечен доклад на Института за дясна политика (ИДП), представен от Петър Николов, Тома Биков и Нено Димов. По думите им ходът на Бойко Борисов да поеме публичен ангажимент за интегриране на мюсюлмани в българското управление е заявка за директно влизане в територията на ДПС.

От Института отчитат, че ГЕРБ опитва да разреши мобилизационните си проблеми с посланията за пълно мнозинство в следващия парламент. Те са особено работещи за твърдото ядро от избиратели и периферията в близост до нея, но не и за колебаещите се, които по-скоро се страхуват от ново самостоятелно управление на Борисов.

От своя страна БСП претърпява криза на идентичността след смяната на дългогодишния си лидер Сергей Станишев. До момента социалистите все още не са стигнали до чуваемо послание към своите избиратели, а призивите „Да свалим Бойко Борисов“ вече не работят, което пролича от резултатите на евровота.

Оттеглянето на Станишев обаче създава трудности и на другата сериозна формация в лявото пространство – АБВ. При новата политическа обстановка вляво, партията на бившия президент трябва наново да обоснове смисъла за съществуването си пред потенциалните си избиратели.

Анализът показва, че Реформаторският блок бере плодовете на публичния си конфликт с ГЕРБ, породен от заявлението им, че ключовите постове в бъдещото управление трябва да се заемат от хора, които не са били във властта досега. Конкретно бяха посочени постовете на премиера и министрите на финансите и на вътрешните работи.

В същото време обаче електоралните ползи от раздалечаването с ГЕРБ вредят на стратегическата цел на Реформаторите да участват в следващото управление на страната, смятат от Института, създаден в името на сближаването на ГЕРБ и РБ.

ДПС излиза от ролята на основен политически играч, която бе заело преди оставката на кабинета „Орешарски“ и се връща в свои води, за да прекара пореден мандат като балансьор. Така ДПС се отдалечава от образа си на стратегически партньор на БСП и се връща към състоянието на неутралитет, което е носело успехи на партията през годините.

Все пак наличието на фигури като Делян Пеевски прави партията „невъзможен политически партньор“, поне по официален път. Размествания в пластовете се наблюдават и сред националистическия електорат. До голяма степен те са породени от проваленото участие на „Атака“ в миналия парламент, което я поставя в „състояние на кома“.

Това от своя страна създава предпоставки за успех на новата коалиция „Патриотичен фронт“, която се оформи около доскоро несъвместимите НФСБ и ВМРО. Пред БНР Петър Николов прогнозира, че Патриотичният фронт може да е партньор в управлението на ГЕРБ след изборите на 5 октомври.

В последните месеци партията на Бареков „България без цензура“ претърпя серия сътресения и вътрешни скандали. Те обаче могат да бъдат туширани с обвързването с ЛИДЕР на Христо Ковачки, която е в състояние да донесе между 20 хиляди и 40 000 гласа корпоративен вот.

Според анализа на ИДП, посланията на политическите сили са ориентирани изцяло към предизборната кампания и дават много кратък хоризонт за периода след изборите. Това поставя съставянето на редовно правителство след изборите на 5 октомври пред сериозна въпросителна.

Подобно развитие на политическата криза би създало по-благоприятна среда за радикални политически субекти и само по себе си би довело до изостряне на политическото говорене между основните опоненти. Именно поради тази причина ИДП отчита, че залогът на предсрочните парламентарни избори е значително по-голям от конфигурацията в следващото Народно събрание.