За 200 грама, които делят човека от аборта

Десет неправителствени организации изпратиха отворено писмо до служебния министър на здравеопазването Мирослав Ненков по повод промените в Наредба, които определят нови стандарти за живородено дете – от над 600 грама, както беше досега, този стандарт се вдига на 800 грама. Това означава на практика, че лечебните заведения не са длъжни да полагат необходимите грижи и реанимация за деца, родени под този праг.

Промените са дело на екипа на предишния здравен министър – и настоящ водач на листа на социалистите, д-р Таня Андреева, която е и акушер-гинеколог. Става въпрос за Наредба № 12 от 21.07. 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министерство на здравеопазването.

Напълно непрозрачно, без мотиви и без дебат, министър Андреева е взела решение за промяна на границата между раждане и аборт, пише в откритото писмо. Досега в стандарта по акушерство и гинекология за живородено дете се смяташе такова над 600 г и/или над 22 гестационна седмица (г.с.), а по новия стандарт критерият се променя на над 800 грама или 26 г.с.

Докато на Запад този стандарт се намалява, в България се увеличава. В Германия например е над 500 грама и 23 г.с., което означава, че бебето се реанимира в родилна зала и за него се полага специализирана неонатологична помощ. В Швейцария е между 22-ата и 24-а гестационна седмица.

„Този стандарт не е консултиран с професионалната общност и НПО сектора и предизвиква серия аргументирани негативни реакции. В България годишно се раждат поне 6000 недоносени бебета – това са около 10% от всички родени деца; в това число и около 600 мъртвородени бебета. Вместо да се започне сериозен разговор и да се търсят решения за причините за преждевременното раждане, изглежда държавата е решила да замаскира проблема, като промени дефиницията му“.

„С вдигане на границата между аборт и раждане административно се намалява процентът на иначе високата детска смъртност в България. След въвеждането на промените много смъртни случаи няма да бъдат отразени, тъй като ще се водят аборт, а не раждане. Това е опасно и цинично заиграване със статистиката“, казват авторите на писмото.

В „мотивите“ към Наредба № 12 мотивация за тези промени липсва, което е в несъответствие с изричния текст на чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който „изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност“. Мотиви не бяха изложени и в нито един момент при неслучилото се публично обсъждане, се отбелязва в писмото.

Какво пише още в откритото писмо

Завишаването на критериите за жизнеспособност изглежда произволно и нелогично – още повече имайки предвид, че поради напредъка на медицината в цяла Европа критериите константно спадат или поне са стационирани, но със сигурност никъде не се покачват. Ниските показатели за потенциална жизнеспособност говорят за държава с добре развито здравеопазване и висока стойност на самия живот. Повишаването им говори за пораженческо отстъпление на държавата от нейния дълг към гражданите, и за придаване на фатално ниска стойност на живота и човешкото.

Това имплицитно послание към медицинската и гражданската общност на България създава възможност за реални злоупотреби в грижата за децата, родени с екстремно ниско тегло и висока степен на недоносеност, катo например ненавременно и неефективно предоставяне на реанимация и интензивни неонатологични грижи поради икономически, социологически, административни или инфраструктурни съображения. Настоящата Наредба може да бъде изтълкувана като регламентирано “разрешение” за подобни злоупотреби, което е недопустимо от морална гледна точка.

И още, завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане е в ущърб на родителите на недоносените деца, ако те починат до третия ден от раждането. В случаите, които се приемат за “аборт”, детето се третира като биологичен отпадък, който се унищожава в болницата, а родителите не могат да погребат.

Напомняме, че от няколко години неправителствени организации се борят да променят нехуманната практика, според която мъртвородените бебета в България се третират като биологични отпадъци и се изгарят заедно с болничните боклуци, като родителите им нямат правото да ги погребат. Проектът за промяна на Закона за гражданската регистрация, който ще позволи погребването на мъртвородените бебета, мина обществено обсъждане и в момента чака разглеждане от Министерски съвет.

По досегашната наредба бебе, родено с признаци на кръвна циркулация с тегло над 600 грама и/или навършени 22 г.с., се считаше за живородено и като такова получаваше акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт – акт за смърт, с който можеше да бъде погребано или кремирано. При сегашната наредба бебе, родено живо с тегло под 800 грама и преди навършени 26 г.с., не се счита за живородено до навършване на тридневна възраст. Едва тогава то може да бъде третирано като правен субект и да се възползва от правата си да получи акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт – акт за смърт.

Тази разпоредба е в противоречие с Конституцията на Република България (КРБ). Съгласно чл. 4, ал. 2 от КРБ “Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.” Съгласно чл. 6, ал. 1 от КРБ “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”, т.е. съгласно Конституцията всички хора, дори още преди да бъдат признати за граждани, се раждат равни по права. Наредбата обаче поставя една група хора в рамките на първите три дни от техния живот в една поставена под условие и несъвместима с правния порядък категория – категория на недородени хора; хора в срок на изпитване.

Много бебета ще попаднат в сивата зона между 600 и 800 грама и 22-ра и 26-та г.с. Със сигурност някои от тях няма да преживеят три денонощия и ще бъдат третирани като “абортен плод” – тоест, сякаш никога не са живели – независимо, че обективно, но и на първо място за родителите си, те, разбира се, са били живи, а след това са починали – и съответно би трябвало да се възползват от правото на всички човеци – да бъдат назовани, да бъдат запомнени и да бъдат изпратени.

Д-р Ненков,
С настоящото писмо апелираме към вас като минимум да възстановите старите критерии или поне да ги коригирате на 600 грама и 24 г.с., аналогично на нормативната уредба в повечето европейски държави, както и да отпадне изискването за тридневна преживяемост преди гражданската регистрация на живородените бебета с екстремно ниско тегло.
В допълнение препоръчваме да стартирате без отлагане серия консултации с професионалната общност и НПО сектора, за да може да се осигури най-добрият подход при решаване на този въпрос, който е точно толкова морален, колкото и медицински, и, както наблюдавахме в последните седмици, далеч не интересува само пряко засегнатите от него, а е от значим обществен интерес. В хода на тези консултации могат да бъдат обсъдени важни въпроси, като например осигуряване на палиативни неонатологични грижи за всички живородени бебета с тегло под 600 грама и преди навършена 22 г.с., както и за бебетата, родени с диагноза, несъвместима с живота, като това се регламентира на национално ниво в документ/протокол, изготвен от експерти-неонатолози.

Завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане е една гигантстка крачка назад. Колкото по-завишени са критериите, толкова по-ниска е стойността на живота. Като оставаме на разположение за среща с Вас в най-скоро време, разчитаме, че ще действате своевременно и без колебание.

С уважение,
Фондация “Макове за Мери”
Български хелзинкски комитет
Фондация “Нашите недоносени деца”
Фондация за достъп до права – ФАР
Асоциация на българските акушерки – АБА
Сдружение “Естествено”
Сдружение “Родилница”
Фондация „Български център за джендър изследвания“
Сдружение “Асоциация Деметра”
Асоциация на българските дули – АБД
Делян Недев, задочен докторант и хоноруван преподавател по гражданско право в УНСС