Бизнесът е против ръст на минималната заплата

БСК е против увеличаването на МРЗ. Снимка: БГНЕС

Българската стопанска камара (БСК) се обяви срещу увеличаването на размера на осигурителните вноски и минималната работна заплата. От камарата са против и заявените намерения за ограничаване на хроничния дефицит в системите на социалното и здравното осигуряване чрез административно увеличаване на минималния осигурителен доход.

Изявлението на БСК, изпратено до медиите, е по повод думите на служебния вицепремиер и министър на социалната политика Йордан Христосков от миналата седмица, че минималната работна заплата може да бъде увеличена до 400 лева, без това да навреди на бизнеса. Според него работодателите не са прави, като твърдят, че повишаването на минималното заплащане налива масло в в огъня на безработицата.

Представителите на камарата обаче смятат, че преди да бъдат предприемани всякакви решения в тази посока, компетентните държавни органи следва да отговорят ясно какви промени (от тези, които са договорени със социалните партньори) са изпълнени в тази област и какъв е ефектът от тях за намаляване на дефицитите в Данък обществено осигуряване (ДОО) и здравната каса.

Според БСК все още не са изключени всички плащания със социален характер от системата на общественото осигуряване. За тях липсва принос на осигурените лица, включително разходите за достигане до минимална пенсия, за профилактика и рехабилитация, за допълнителна пенсия за преживелия съпруг и др.

От камарата посочват също така, че не е осъществена радикална промяна на системата за определяне и отпускане на пенсиите за инвалидност. Необходимо е да се осигури максимална равнопоставеност, обективност и прозрачност за ползване на това право, с цел ограничаване на злоупотребите при медицинската експертиза на работоспособността.

Трайна е тенденцията да се увеличава размерът на обезщетенията за болнични и други плащания от системата, главно поради липсата на ефективен контрол от страна на публичните институции, посочва се още в позицията им.

От работодателската организация посочиха, че все още действа приетата временна мярка за поемане от работодателя на първите три дни от временната нетрудоспособност, което насърчава издаването на болнични листове за привидно заболяване и увеличава разходите на работодателите НОИ. Липсва и съществен напредък и резултатност на контрола по събирането на осигурителните вноски и упражняването на недекларирана заетост.

От камарата припомнят още, че не са предприети съществени реформи на трудовото законодателство (в т.ч. за агенциите за временна работа, заетостта на почасово работно време и други), стесняващо достъпа до пазара на труда на младежи, учащи, жени и други неравностойни групи, което ограничава социално-осигурителната база и подържа високи нива на безработица.

Според БСК предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 400 лв. надхвърля значително прага от 60% спрямо средната работна заплата в повечето административни области, а за много общини с ниска заетост и ниво на заплащане се доближава до 80%. В повечето страни-членки на ЕС това съотношение не надхвърля 43-45%, заявиха оттам.

В изявлението се подчертава, че се игнорира ниският ръст на производителността на труда и на потребителските цени спрямо постигнатия висок ръст на средната работна заплата от 10,5% през 2013 г., спрямо 2012 г.

От камарата смятат, че във връзка с предложението за увеличение на здравноосигурителната вноска следва да бъдат отчетени липсата на реформи в здравеопазването, включително наличието на сериозни структурни деформации, водещи до финансова неефективност на системата; липсата на ясни правила за реда и начина на медицинското обслужване на здравно неосигурените лица и за финансирането на тази дейност, както и неефективната събираемост на здравноосигурителни вноски.

В заключение от БСК изразиха очакване за повече реализъм от страна на служебното правителство в оповестените намерения и съгласувани действия за преодоляване на краткосрочните предизвикателства в бизнес средата, заетостта и финансовата стабилност.