Еколозите се вдигат срещу разрешение за проучване на нефт и газ в Добруджа

Служебният министър на околната среда и водите Светлана Жекова. Снимка: БГНЕС

Решение на служебния министър на околната среда и водите Светлана Жекова е на път да предизвика екологични протести.

На 26 август Жекова е дала разрешение на американската компания „Парк Плейс Енерджи Корп“ да извърши проучване на нефт и природен газ в Блок „1-11 Вранино“ в Добруджа.

С решението си Жекова съгласува цялостен проект за периода 2014 – 2019 година и годишен проект за 2014 година за търсене и проучване на нефт и газ. В подписания от нея документ се твърди, че проектът „няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, видове растения, животни и птици и техните местообитания, предмет на опазване в защитени зони – езерото Дуранкулак, Крайморска Добруджа, Калиакра и Било”.

Според еколозите обаче това определение не носи нужната конкретика и не дава яснота какви са рисковете за околната среда. Решението може да бъде обжалвано до 10 септември, като природозащитните организации вече работят с юристи, за да опитат да спрат влизането на решението в сила.

Блок „1 – 11 Вранино“ е с размер 397,42 кв. км и попада на територията на община Генерал Тошево, Балчик, Каварна и Шалба иобласт Добрич.

Проектът е изготвен на основание на договор от 1 април 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в района между министъра на икономиката и енергетиката и „Парк Плейс Енерджи Корп“.

Въпросният договор е изготвен съгласно решение на Министерски съвет от 4 октомври 2010 година, което означава, че проектът е започнат още от кабинета “Борисов” и е продължен от правителството на Пламен Орешарски.

Според еколозите проектът предвижда използването на метод за добив на нискокалоричен газ от въглищните подземни слоеве чрез т. нар. „въглищно възпламеняване“. Те сравняват този метод и пораженията от него единствено с хидрофракинга, чрез който се добива шистов газ и върху който има мораториум у нас.

Газът добит по тази технология е синтетичен – т.е. реално него го няма и е получен е при подземно изгаряне на въглищни пластове. Неговата калоричност е ниска, като след допълнителна обработка се получават горива или химически продукти.