Кой ще вдигне мизата?

Снимка: България без цензура

Ако си мислите, че през изминалата година протестите доведоха нещо позитивно за противниците на празните политически обещания, ще останете разочаровани.

Да, най-вероятно Волен Сидеров и неговата “Атака” вече са само мрачна част от историята, но на сцената има нов играч, по-умел в обещанията от всеки досега.

Разбира се, става дума за “новия политик” Николай Бареков, който още преди официалното начало на предизборната кампания започна да рисува живописни картини на светлото бъдеще пред всяка медия, склонила да му отдели ефирно време.

“България без цензура работи върху амбициозна икономическа програма, която ще позволи през следващите 8 години в България ситуацията да се нормализира и да бъдат създадени 1 млн. работни места”, обяви смело той.

Обещанието на бившия журналист обаче се сблъсква челно с данните на Националния статистически институт, според който безработните у нас са малко над 381 хиляди.

Бареков още не е коментирал крещящата нужда от внос на работна ръка, необходима за изпълнение на програмата му, но амбициите на ББЦ изглеждат твърде високи, дори на фона на програмата на социалистите от парламентарния вот през 2013-а. А тя беше гръмко озаглавена “Планът Орешарски”. Тогава БСП обеща, че държавата ще разкрие 250 000 работни места.

Новият политик обаче не обича да се рее само в облаците и реши да слезе сред народа, че даже и под него – спускането му беше точно 400 метра. От пресцентъра на ББЦ съобщиха, че Бареков е посетил работниците в рудник “Бабино” и им е гарантирал работни места, достоен живот и пълен хладилник, в случай, че влезе в управлението.

Лъганите в продължение на четвърт век миньори обаче трудно ще се заблудят, че именно коалиционният партньор на този, който ги лишава от всички тези неща, ще е носител на промяната в живота им.

Въопреки това най-вероятно Бобов дол ще подкрепи България без цензура, но това ще се случи не заради харизмата на нейния лидер, а отново в резултат на схемите, които видяхме броени дни преди изборите за Европейски парламент.

„Ще върна държавата в рудниците, тя трябва да ги дотира, както е навсякъде по света, заради евтиния ток, който купува от ТЕЦ-овете“, продължи с обещанията Бареков. Явно не си е правил труда да погледне данните на ДКЕВР, които сочат, че цените без ДДС на ТЕЦ “Бобов дол” са 68.30 лева за мегаватчас, докато енергията от АЕЦ “Козлодуй” струва едва 15.30 лева.

Бившият журналист дори обеща, че ако стане премиер, Христо Ковачки ще подари мините на държавата. За всички ни обаче ще е по-добре той да си ги задържи, заедно с космическите им задължения.

Популизмът у нас далеч не е ново явление. Преди броени месеци Волен Сидеров оправда свалянето на доверие от кабинета “Орешарски” с нежеланието му да въведе минимална заплата от 1000 от пенсия от 500 лева.

Парадоксално, но националистът дълги години береше плодовете на това, че не участва пряко в изпълнителната власт и може да обещае всичко, защото е ясно, че няма да се налага да го изпълни и да търпи политическата отговорност за провала си.

Инфлацията на цифрите в политическото говорене е потресаваща, независимо дали става дума за оценка на управлението от изминалата година, или за обещанията за бляскаво бъдеще.

Наддаването тепърва започва, а първият милион вече бе предложен. Нека видим ще има ли кой да вдигне мизата.