Добре дошли в средните векове!

Освен че успя да уволни няколко шефове на болници и да разпише поръчки за милиони, здравният министър Таня Андреева, акушер-гинеколог, успя и с…абортите. (Или може би убийства?)

Министерството на здравеопазването тихомълком обнародва Наредба 12 от 21 юли 2014 г. (два дни преди кабинетът да подаде оставка) за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, според който едно дете е живо, ако се роди над 800 грама и/или родено в 26 гестационна седмица. За това сигнализира д-р Бояна Петкова във Facebook страницата на „Българийо, събуди се“.

Според наредба от 30 декември 2008 г.:… 17. Плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако отговаря на следните критерии:

а) телесна маса при раждането 600 и повече грама и/или гестационна възраст 22 и повече г.с. – независимо дали плодът е роден жив или мъртъв;

б) телесна маса при раждането под 600 грама и/или гестационна възраст под 22 г.с. – при условие, че плодът е роден жив и е живял поне 3 денонощия.

По-късно този критерий спадна – за деца с тегло над 500 грама и 22 гестационни седмици. Но сега, в ситуация, когато българските деца намаляват, но и всяко пето се ражда недоносено, а неотаналозите намаляват, държавата – в лицето на д-р Андреева, не се опитва да запази лекарите си тук, а да убие недоносените си деца.

Сигурно защото не достигат нито специални кувьози, нито медицински сестри, нито специалисти. Но това не може да бъде оправдание.

Публикуваме коментара на д-р Петкова – и очакваме здравното министерство да коментира.

„Така… август е. Министерството на здравеопазването тихомълком обнародва Наредба 12 от 21 юли 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“… (подзаконов акт)

В тази наредба тънката разграничителна линия между „аборт“ и „раждане“ се измества значително назад спрямо предишния документ – за родено се смята дете с тегло над 800 грама и/или родено в 26+ г.с. До момента това касаеше деца с тегло над 500 грама и 22 г.с.

Причините за това са основно икономически и административни – отглеждането на недоносените бебета е трудоемко и финансово неизгодно, тъй като болниците са търговски дружества, оставени на самоиздръжка, а специализираните неонатологични кадри напускат потъващия кораб…

„Ако роденото дете не отговаря на горните критерии, то тогава е налице аборт. Не му се издава акт за раждане, не му се дава име, не може де се погребе. В този случай е предвидена възможност за 3-дневен период, в който да се изпита способността на детето да живее, но ако в рамките на тези 3 дни, макар, че е родено живо, то почине, се смята, че детето никога не е било раждано. А всъщност по дефиниция на същата тази наредба то е живо роден плод. То има признаци на кръвна циркулация, но тъй като е под съответните критерии и не е успяло да доживее третия ден за живота си, за правото то никога не е съществувало.“

Не знам дали е необходимо да обяснявам какво поле за потенциални злоупотреби се отваря по този начин… и колко внезапно ще „поевтинее“ неонатологичната грижа… А трябва ли да обяснявам какво означава това за родителите на недоносените и мъртвородените бебета? Дори бебета, които според досегашния стандарт можеха да бъдат погребани (живородени, починали скоро след раждането), сега вече ще бъдат таксувани като „болничен отпадък“. Т.е. боклук.

(Впрочем, това не е единственият абсурд и тотална ретроградност във въпросния „стандарт“… утвърждаващ доказано вредни за майка и бебе медицински практики – прилагане на Кристелер, секцио по желание.)
Добре дошли в средните векове.