В памет на жертвите на тоталитарния режим

С решение на Европарламента 23 август е обявен за ден, в който почитаме жертвите на тоталитарните режими. През 2009 г. 42 НС прави този ден официален и за България.

С молебен пред мемориала до НДК в столицата днес бяха почетени жертвите на тоталитарните режими. Наред с потомците на хора, загинали при тоталитарния режим в България, дойдоха представители на „Десните“ и на ГЕРБ.

Ръководството на Реформаторския блок е във Варна, където почетоха деня на Паметника на жертвите на комунистическия режим.

Председателят на коалиция „Десните“ Илко Семерджиев заяви: „Трябва да почетем паметта им и не само това. Трябва да си спомним случилото се през XX век , за да не позволяваме да се повтаря. Демокрацията е незаменима, демокрацията е спасителна за хората“.

Радан Кънев от Реформаторския блок заяви във Facebook: „75 години след Пакта Рибентроп-Молотов, последиците от съюза на тоталитарните режими са още напълно осезаеми в цяла Източна Европа.

Особено в сферата на обществения морал – изкоренените традиции, избитите и смазани елити, издигането на насилието в основа на властта и главно средство за разрешаване на конфликти…

Освен ден за помен, се надявам, че е и ден за оценка и преодоляване на последиците от десетилетията политическо насилие и всеобхватна, основана на това насилие, власт върху икономиката, културата, религията…“

Жертвите

Според книгата „Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон след навлизането на съветските войски по заповед на Георги Димитров от Москва и на местното ръководство на българската компартия без съд и присъда са избити над 30 000 души – полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.

От 20 декември 1944 г. до 29 април 1945 г. е проведен т.нар. Народен съд. „Народните обвинители“ се назначават от Министерския съвет, а „народните съдии“ се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор.

Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.

За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.

Концентрационните лагери са създадени на 20 декември 1944 с Наредба за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Според неокончателни данни в периода 1944-1962 през концентрационните лагери са минали над 250 000 души.

Концентрационните лагери продължават да съществуват и след 1962-а. От края на декември 1984 г. до 1989 г. – в тях без съд и присъда, са изпращани български турци, съпротивлявали се на смяната на имената. Все още няма сигурни данни за загиналите в нечовешките условия на лагерите.

И нека си спомним Георги Марков

„… И в тази борба вие нямате никакъв шанс, освен да бъдете най-верен идеологически войник на партията и режима.
Казвал съм много пъти и пак ще повторя – за мен първият белег на таланта е НЕЗАВИСИМОСТТА – най-често творческа, не рядко и гражданска. Логично първият белег на несамопризнатото бездарие са ПОДЧИНЕНИЕТО, РАБОЛЕПИЕТО, СЕРВИЛНОСТТА.

Но тъй като в открития океан на истинската литература вие, бездарникът, нямате абсолютно никаква възможност за успех, защото сравнението ще бъде между китове и хамсия, режимът ви спестява това неудобство, като ви поставя да плувате в свой специален гьол, наречен социалистически реализъм. Гьол, в който китове, делфини и изобщо големи риби не могат да съществуват. Но той пък е царството на хамсията и цацата. И жабите.

Смисълът на този гьол е да подмени океанския простор, безкрайните хоризонти, свободата човек да се движи във всички посоки, истинските бури и истинските корабокрушения на истинското изкуство с някаква имитация, която не ще развива чувството за красота и свобода, а тъкмо обратното – ще се опита да притъпи всяка чувствителност на ушите, очите, сърцето и ума.

Предназначението на гьола е читателят да не може да прави разлика между чудната реч на Яворов и мъртвите думи на „народната“ хамсия Младен Исаев, между силните земни образи на Йовков и нескопосаните измишльотини на друга „народна“ хамсия – Богомил Райнов, между тъжната красота на „Крадецът на праскови“ от намиращия се в океана Емилиян Станев и жалката нищожност на „Язовецът“ от намиращия се в гьола Емилиян Станев…

Принципите на този гьол доведоха до създаването на многобройна армия от псевдопоети, псевдороманисти, псевдорежисьори, псевдокритици, псевдохудожници, псевдоредактори и т.н. Освен това в талантливи хора бяха поощрявани и утвърждавани псевдочертите, т.е. хората бяха тласкани сами срещу себе си.

С други думи, режимът създаде свое ведомство по изкуството и литературата и си назначи свои чиновници, които да се занимават с него. И тъй като задачите на социалистическия реализъм не са творчески, а фалшификаторски и цензурни, то и дейността на тази армия беше фалшификаторска и цензурна. Ето това са всъщност главните и най-опасни агенти на тоталната цензура. Бездарниците…“ (Из „Задочните репортажи“ на Георги Марков – „Цензурата – оръжие на бездарниците“)