По следите на изгубеното време

Как визуализираме времето? Стари календари, фотоалбуми, дори отбелязването на ръста ни на касата на вратата са огледала на миналото. Но за да станем наистина свидетели на летящите секунди, фотографът Мишел Ламоле е открил по-добро средство.

Работещият в Берлин Ламоле е създал нов начин за събирането на таймлапс фотографиите в един единствен кадър – чрез серията му Тавтохронос. Всяко произведение е съвкупност от близо 10 снимки на едно и също място.

Камерата е неподвижна, докато хората се преобличат или изчезват едновременно с това. След като принтира различните кадри, той търси модели и използва скалпел, за да изрече части от картините, които изразяват “най-сюрреалистично преживяване”. Събира ги заедно и получава топография на няколко секунди от времето.

Тавтохронос се ражда от по-ранни творби на Ламоле на име Layerscapes, които прилагат същата техника към пейзажи и градска среда. Те не са толкова лични като Тавтохронос – серията, белязана от личните срещи на Ламоле, понякога заснети в спалните и домовете на близките му.

Но и двата стила са плод на желанието му да опише случващите се в едно и също време, на едно и също място две различни неща. Като повечето от творбите на Ламоле, те имат силен сюрреалистичен оттенък и изглеждат като снимани с рентген и маскирани едновременно.

Тавтохронос (от гръцки – “едновременен”) е продължаваща серия. Вижте други от творбите на Ламоле тук.