Фантазиите за умерените в Близкия изток

Сирия, Алепо

Имат ли шанс „умерените“ срещу „радикалистите“ в който и да е от конфликтите в Близкия изток? Например в Сирия. Да се твърди подобно нещо, означава да се отдаваме на наивни фантазии, смята един от най-влиятелните и известни американски журналисти Фарид Закария, водещ по CNN, в своя статия във „Вашингтон поуст“.

В последно време в САЩ е модно да се говори, че умерените сили нямаше да допуснат разрастването на влиянието на Ислямската държава. Такава гледна точка се споделя и от Хилари Клинтън. Но в действителност САЩ от много години предоставят значителна помощ на умерените сили в този регион.

Не трябва да забравяме, че „Ислямската държава“, известна като „Ислямска държава в Ирак и Сирия“, беше създадена в Ирак и е резултат от вътрешната динамика в тази страна. През последните 10 години САЩ помагаха за създаването в Ирак на „умерени“ правителства с преобладаващо участие на шиитите, които получиха десетки милиарди долари под формата на помощи и освен това техните армии получиха оръжия, а войниците им преминаха съответната бойна подготовка.

Но, както се установи, тези „умерени“ не се оказаха чак толкова умерени. С постепенната поява у тях на авторитарни тенденции и религиозна нетърпимост, опозиционните сунитски движения и джихадистките опозиционни групировки, включително Ислямската държава, започнаха да получават тайна или активна подкрепа. По този сценарий се развиваха събитията в целия регион.

В течение на десетилетия американската външна политика в Близкия изток се състоеше в това да се подкрепят „умерените“. Но проблемът е в това, че те в действителност са много малко. Арабският свят изживява период на остра междурелигиозна борба, която „отпраща мюсюлманския свят в епохата на мрачното средновековие“, отбеляза турският президент Абдуллах Гюл. В такива условия умерените или се превръщат в екстремисти, или губят в днешната жестока борба за власт. Погледнете Ирак, Сирия, Египет, Либия или Палестинската автономия.

Близкият Изток в продължение на десетилетия беше хванат в капана между репресивните диктатури и далеч не либерални опозиционни групи – между Хосни Мубарак и „Ал Кайда“, и в резултат на това вътре не оставаше чак толкова много място. Диктаторите се опитваха да ликвидират всички опозиционни движения, а в подобни условия оцеляваха религиозни групировки, готови да отмъщават и използват насилие. Умерените имаха нелоши перспективи след Арабската пролет през 2011 и 2012, но този период бързо приключи.

В Египет движението „Мюсюлмански братя“ получи възможността да управлява на ексклузивни начала, но се отказа от това. Не дочаквайки да получи подкрепа на изборите, старата диктатура в Египет взе инициативата в свои ръце, забрани движението „Мюсюлмански братя“ заедно с останалите организации и изпрати техните членове в затвора. В Бахрейн старата управляваща върхушка следва примера на египетския режим, докато саудитската монархия финансира завръщането на репресивните режими в целия регион.

Всичко това води до образуването на нелегална и използваща насилието опозиция. „В резултат на съществуването на култура на безнаказаността /от страна на държавата/“ на улицата „възниква нова култура на отмъщението“, отбеляза в интервю за новинарския и аналитичен сайт „Ал-Монитор“ Саид Юсиф ал-Мухафда, директор на отдел в Бахрейнския център за човешки права.

В Палестинската автономия Махмуд Абас, който ръководи палестинската администрация на Западния бряг, наистина е умерен. Но обърнете внимание на факта, че израелското правителство и Западът всяка година успешно отлагат провеждането на избори на Западния бряг, защото отлично знаят, кой ще победи. Умерените не могат да постигнат добри резултати в атмосферата на отчаяние и война.

Хипотетично, но с много голяма условност, съществува вярата, че умерените могат да победят в Сирия. Съвсем друго е да вярваме, че те могат да организират всичко добре, да представят своята гледна точка и да отидат на избори. Но режимът на Башар Асад от самото начало използва оръжие срещу опозицията. В тези условия на власт могат да дойдат тези групировки, които ще оказват жестока съпротива.

Вижте новия лидер на подкрепяната от Запада сирийска опозиция, Хади ал Бахр, който настоятелно призовава за подкрепа на умерените, какъвто е и той самият. Успешен бизнесмен, порядъчен и честен човек, той е напуснал Сирия през 1983 г. Дали е възможно подобни на него хора да вземат връх над тези, които в момента водят борбата и загиват?

И кои са тези хора? След започването на конфликта в Сирия агенция Асошиейтед прес съобщи, че представителите на опозицията срещу Асад могат да бъдат характеризирани със следните думи: „Бедни, набожни, от селските райони“. А ето какво беше казано за тези хора в Алепо: „Те поставят борбата в религиозен контекст и говорят за мъченичеството като нещо, към което се стремят“. Научният сътрудник от Университета в Оклахома Джошуа Лендис отбелязва, че от четирите най-големи и най-ефективни бунтовнически групи в Сирия нито една не подкрепя демокрацията.

Във великолепна статия, публикувана във „Вашингтон поуст“, професорът от Университета Джордж Вашингтон Марк Линч се позовава на отлични исторически изследвания, които показват, че в условията на хаос и насилствена гражданска война подобна на сирийската – с голям брой външни играчи, финансиращи отделните групировки – интервенцията на САЩ едва ли ще има някакъв ефект, освен разширяването и изострянето на конфликта.

„Ако планът за въоръжаването на бунтовниците в Сирия беше одобрен през 2012, то най-вероятният сценарий щеше да бъде продължаване на войната, която като цяло би напомняла това, което сега се случва там, но с много по-непосредственото и дълбоко въвличане в нея на САЩ“, подчертава Линч.

Да се твърди, че умерените в Сирия са способни да победят, означава да се отдаваме на наивни фантазии с опасни последици, а не на сериозен разговор за външната политика.

Фарид Закария е един от най-влиятелните и популярни американски политически анализатори. Той е експерт в областта на международните отношения. Неговата статия е публикувана във вестник „Вашингтон поуст“.