Тези, които гледат смъртта в очите

В последните седмици името им се споменава често покрай сраженията с ислямистите в северен Ирак. Тъкмо на тяхните плещи лежат надеждите за спиране на варварския поход на ужаса, подет от ИДИЛ (Ислямската държава в Ирак и Леванта).

Още по темата

Наричат ги „пешмерга“ – кюрдското военно формирование и тайни служби, които повече от век охраняват, с променлив успех, независимостта на иракски Кюрдистан.

След като САЩ отказаха да изпратят армия и обявиха, че ще ги подпомагат само с въздушни атаки срещу джихадистите, бъдещето на северен Ирак сега се крепи основно на пешмерга.

Кои са те?

Днес пешмерга наброяват около 190 000 души – мъже и жени, а стройната им организация е зачената преди повече от сто години – в края на 19 век, от разпокъсаната охрана на кюрдската граница по времето на Османската империя. Те стават единна организация след падането на империята, в навечерието на Първата световна война.

На кюрдски името им означава буквално „пред смъртта“ – тоест, тези, които гледат смъртта в очите и в родината им е уважаван символ на войнска храброст, на жертвоготовност в името на свободата и живота на кюрдите (първоначално на вярата им, различна от ортодокалния ислям).

Махмуд Барзани, първият лидер на пешмерга

Имедател им е един кюрдски поет и политически лидер – Ибрахим Ахмед. Така започнала да се нарича кюрдската армия в средата на 40-те години на миналия век, когато Кюрдистан се провъзгласила за суверенна държава – република Махабад.

С развитието на кюрдската национална идея през 20 век пешмерга еволюирали до национална армия на независимата (автономна) кюрдска държава.

В началото

Днешните батальони на пешмерга са основно ветерани от войните с иракската правителствена армия, както и от вътрешните войни в Кюрдистан.

След Първата световна война областта на Кюрдистан, по-рано стратегически буфер между Османската и Персийската империя, вече се възприемала като отделна нация, редом до другите национални държави в региона, възникнали при разпада на Османската империя – Ирак, Сирия и Турция. В тогавашните безредици настъпил управленски вакум и кюрдите поискали своя държава.

Войната между Иран и Ирак

До 1970 г. кюрдите са разделени в две крила, контролиращи северната и южната част на иракски Кюрдистан. Враждуващите помежду си кюрдски племена се обединяват заради техния общ враг – Ирак.

През 80-те години на миналия век, когато започва войната между Иран и Ирак, пешмерга вече са перфектно организирана ефикасна военна сила.

пешмерга кюрди

Много от кюрдските бойци са обучени в иракската армия на Саддам Хюсеин и когато пешмерга – вече единна военна организация, обединява всички кюрди и предявява претенции към територията на иракски Кюрдистан, Саддам решава да действа.

Част от кюрдските бойци по-рано били на страната на Саддам срещу Иран, но много от формированията на пешмерга се съюзяват с ирански военни отряди, за да завземат повече територии в иракски Кюрдистан.
Отговорът на Саддам бил наказателна кампания срещу кюрдите, известна като „Ал Анфал“ (по името на една от главите на Свещения коран – „Плячката“).

Сред най-популярните епизоди на този геноцид е химическата атака в гр. Халабджа през 1988 г. в южен Кюрдистан. При въздушната атака на Ирак с отровен нервнопаралитичен газ са убити около 5000 души – повечето от тях жени и деца.

След химическата атака в Халабджа, 1988 г.

В резултат пешмерга слагат оръжие и прекратяват военните действия – след като повече от милион кюрди са изселени и стотици хиляди избити.

Конфликтът със Саддам

През 90-те години на миналия век след поражението от Анфала, въпреки огромните човешки загуби пешмерга продължават сраженията с иракските сили – след първата война в Персийския залив и операцията „Пустинна буря“.

Вътрешните междуособици обаче нарастват и избухва войната между двете съперничещи си крила – Кюрдистанската демократическа партии на Масуд Барзани (син на кюрдския националистически водач Мустафа Барзани) и Патриотичния съюз на Кюрдистан на Джалал Талабани – бъдещият президент на Ирак (до юли тази година).

През този период жените също се вливат в пешмерга, за да умножат военната сила срещу Саддам Хюсеин.

Сътрудничеството с ЦРУ

Мирът между опозицонните кюрдски фракции бе сключен с Вашингтонското споразумение през 1988 г. Тогава американските спецчасти изпращат агенти на ЦРУ в Кюрдистан, полагайки начало на сътрудничеството между пешмерга и САЩ срещу правителството на Саддам. И пешмерга изиграват важна роля в свалянето на иракския лидер.

След свалянето на правителството на БААС (партията на Саддам), американските сили продължават съвместната работа с пешмерга, обучавайки кюрдски бойци и провеждайки съвместни операции в района.
През 2005 г. лидерът на ПСК Талабани бе избран за шестия президент на Ирак, а Барзани президент на автономния иракски Кюрдистан.

Сега, след като иракската армия напусна някои северни градове, като Киркук, пешмерга ги взеха под свой контрол. А приносът на армията им даде допълнително самочувствие на кюрдите да гонят суверенитет – през юли властите в Кюрдистан обявиха, че ще свикат референдум за национална независимост.

Въоръжението на пешмерга

Автомати Калашников (АК 47) – едно от най-разпространените, евтини и ефективни оръжия.

BGM 71 TOW – американско противотанково оръжие с обхват до 3700 метра.

122-милиметрови оръдия „Ховицер“ – друго съветско оръжие, чиито снаряди са с обхват около 15 километра

РПГ 7 – руският ръчен гранатомет с обхват 800-900 метра, но точност до 100 метра.

M224 Mortar – лека американска минохвъргачка, широко използвана при войните в Залива. Има обхват около 3500 метра и се изпозлва главно срещу пехота.

„Стрела“ (SA-7) – още един съветски ръчен гранатомет със самонасочващи се ракетни глави. Използва се срещу хеликоптери и самолети.

T 54 и T 55 – съветските танкове, произвеждани след Втората световна война

Eurocopter EC120 Colibri – европейските леки хеликоптери, използвани от кюрдската гранична полиция и подходящи за наблюдение и спасителни операции