България временно отлага вноската в НАТО

Заради орязания бюджет военното министерство е затруднено да плати дори вноската в НАТО, стана ясно от изявление днес на новия зам.-служебен военен министър Десислава Йосифова.

До 2017 г. България трябва да внесе общо около 5.3 милиона евро – за 4 години, за изграждане на новата главна квартира на Алианса в Брюксел. Но през април правителството на Орешарски реши 4.419 милиона лева да бъдат дадени на МВнР, през което се изплаща дължимата годишна вноска за изграждането й. Като цяло вноската на България в НАТО се движи между 4 и 6 млн. долара годишно.

Заради актуализацията на бюджета на НЗОК с 225 млн. лева, бюджетът на Министерството на отбраната е орязан с 99.8 млн. лева. Ревизирани бяха бюджетите на всички министерства, тъй като парите бяха осигурени по този начин.

Към 31 юли бюджетът на МО е бил 1.078 млрд., което е 1.34% от БВП. След първото ограничение от 5% бюджетът на МО пада на 1.027 млн., което е 1.27% от БВП. С новите 5% от началото на август се намалява на 978 млн. лева, което е 1.21% от БВП. При последното орязване 90% от бюджета отиват за разходи за труд, 9% за издръжка и малко над 1% – за инвестиции. Изискването на НАТО е поне 2% от БВП на съответните страни да се отделя за отбрана.

Така заради поредното орязване икономии ще бъдат правени отвсякъде, каза зам.–министърката. Няма как да спрат плащанията за личен състав. Предстои да се плащат месечно около 3.6 млн. лева командировки предимно за мисии, около 2 млн. разходи за ток и вода, и около 1 млн. за охрана на освободени войскови имоти.

„Всичко останало, включително договори за осигуряване на експлоатация на техника, преди всичко на ВВС – ще има отлагане, и включително членският ни внос в НАТО също не можем да платим“, заяви Йосифова. Има три вида плащания във военния бюджет, в цивилния бюджет и в програмата за инвестиции в отбраната, механизмът е доста гъвкав, така че има възможност в рамките на консултации със страните да бъдат забавени някои плащания в рамките на годината и ние ще използваме тези механизми, за да постигнем възможно най-ефективно разходване на този ограничен ресурс, каза служебният министър Велизар Шаламанов.

Той посочи, че ще бъде намерено решение, правителството има воля да търси резерви, включително и в програмата за регионални проекти, така че да не бъде допуснат срив в сигурността и отбраната на страната. Шаламанов подчерта, че без инвестиции в отбраната ще бъде много трудно.

Служебният министър посочи, че дължим 14 млн. лева на Русия за ремонтирани двигатели на МиГ-29и и в момента се прави анализ на договорите. Не се предвиждат съкращения на хора в рамките на тези два месеца.