"Галъп интернешънъл" измери дълга дистанция между ГЕРБ и БСП

„Галъп интернешънъл“ измери дълга дистанция между ГЕРБ и БСП

Ако изборите за Народно събрание бяха сега, за ГЕРБ биха гласували 23.4%, 15.9% – за БСП, 7.8% – за ДПС, ББЦ – 4.9%, а за Реформаторския блок – 4.2 на сто. Това показва моментната картина на електоралните нагласи, отчетена от „Галъп интернешънъл“. Според нея новата коалиция на НФСБ и ВМРО е с 3.1% от всички имащи право на глас. Следват АБВ с 2.4%, „Атака“ – по-малко от 2% и др. Около 34% заявяват, че няма да гласуват.

Изследването е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти.

Според анализа на „Галъп“ увеличава се дистанцията между първите две партии, но дали тази тенденция ще се затвърди, зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство, се казва в съобщението на социолозите.

При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. „България без цензура“ губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение, но, според Галъп, ББЦ има добри изгледи за присъствие в 43 НС. Такива изгледи има и Реформаторският блок и новият Патриотичен фронт.

Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават добри реални перспективи за попадане в следващ парламент. Това намалява шансовете на „Атака“ за прескачане на бариерата. „На ръба“ остава и АБВ.

За кабинета „Орешарски“

След казуса „Пеевски“ през юни м.г. кабинетът „Орешарски“ достигнал доста рано, в сравнение с други правителства, високи нива на недоверие – от около и над 60%. В хода на протестите през миналата година доверието в кабинета се движеше в граници около и под 30%, казват от „Галъп“. В началото на август доверието е достигнало най-ниската си точка от 18%. Недоверието пък е 73%.

Като обобщени нива на доверие кабинетът на Орешарски остана между кабинета „Борисов“ и кабинета на тройната коалиция.

Мнозинството от оценките за кабинета „Орешарски“ са негативни. Близо една трета от запитаните го намират за „изцяло неуспешно управление“, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.

Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.

От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%.

Данните от следващия месец ще покажат дали става дума за устойчиво укрепване на позициите на президента или само за повишено обществено внимание към институцията. Като цяло доверието в президента остава на ниски в сравнение с предишни мандати нива, смятат от „Галъп интернешенъл“.

И този месец агенцията тества серия твърдения. Любопитни, и дори донякъде тревожни, са данните по твърдението „На България е нужно управление със здрава ръка“. 89% са съгласни, а 3% не са. Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие.

51% пък са съгласни с твърдението „Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната“. По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Числата показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението.

Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението „БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия“ видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.

Рейтингът на Сотир Цацаров изглежда застрашен, но дали става въпрос за трайна тенденция, трябва да се провери през следващия месец. Отново доверието е по-високо от недоверието при две жени, които са публични фигури – еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова.