Още три дни без огън и кръв в Газа

Демонстрация на Филипините в подкрепа на палестинците от Газа.

Примирието в Ивицата Газа беше удължено с още 72 часа, което означава общо пет дни, като целта е да има повече време за преговорите в Египет, предаде Франс прес. Те се водят в Кайро от палестинската делегация и представители на „Хамас“ – групировката, под чийто контрол е Газа.

Конфликтът, при който Израел и „Хамас“ се обстрелват, продължава повече от месец. Жертвите на кръвопролитията са вече около 2000, в това число 1900 палестинци, повечето от които мирни граждани, по данни на ООН. 64 израелски войници загинаха, както и трима цивилни от израелска страна.

Споразумението за удължаване спирането на огъня за пет дни беше прието и от двете страни, за да има повече време на преговори, се казва в съобщение на египетското външно министерство. Главният палестински преговарящ Азам ал Ахмед потвърди, че примирието ще продължи пет дни.

Има съгласие по-много точки относно отмяната на блокадата”, каза той по основното палестинско искане за вдигане на 8-годишната израелска блокада на Ивицата Газа.

Тежко ранен при сухопътната операция на Израел палестинец в Газа.

Европа и САЩ разделени заради Газа

Гневът заради палестинските цивилни жертви достигна връх в Европа, преминавайки от антиционизъм в антисемитизъм (границата между които и без това често е доста размита), коментира преди време в статия в NYT Роджър Коен. Атаките срещу евреи и синагоги се смятат за дело на фанатици в периферията, докато гневът срещу бруталността на Израел е всеобщ. За все повече европейци, ако нямаш негативно мнение за Израел, е равносилно на това да нямаш съвест. А смъртта на стотици деца във всяка една война, както пише „Гардиън“ в една редакционна статия, е „особен вид безсрамие“.

В контраст на това в САЩ подкрепата за Израел остава силна (макар това да е по-малко валидно за младите, които са повече изложени на хаштаговете в социалните медии). Тази подкрепа е всеобхватна в политическите кръгове. Страданието на палестинците си остава почти табу за Конгреса. Американските евреи са по-добре организирани и по-гласовити от европейските си колеги.

От началото на разразяването на конфликта в Газа в Германия последваха серия от демонстрации с възгласи като „Израел – нацистки убиец“ и „Евреино, евреино, ти страхлива свиня, излез и се бий сам“ (на немски това се римува). Във Вупертал трима мъже хвърлиха коктейл „Молотов“ по синагога. Скандирано беше името на Хитлер, а спомените от обгазяванията на евреите отново бяха събудени.

Демонстрации избухнаха и във Франция. Външните министри на Франция, Италия и Германия излязоха с позиция, че „антисемитската реторика и враждебността спрямо евреите“ нямат място в обществата им. Франк-Валтер Щайнмайер, външният министър на Германия, отиде дори по-далече. „Това, което Германия наблюдава – написа той, – кара кръвта във вените на всички да замръзне“.

Въздействащите снимки на палестинското страдание във фейсбук и туитър са повлияли на по-младите американци. Скорошно изследване на Pew Research Centre разкрива, че 53% от американците на 65 или повече години обвиняват Хамас за насилието, а 15% – Израел. За 29% от тези между 18 и 29 години виновен е Израел, а едва за 21% – „Хамас“.

„А що се отнася до мен (авторът Роджър Коен – бел.р.), аз откривам, че мечтая за остров, някъде по средата на Атлантика, на който заслепяващите крайности на двете страни са преодолени. И фундаменталната истина е приета от всички. А именно, че нито една от двете страни няма да се откаже, че и двете са направили ужасни грешки и че съдбата на израелските и палестинските деца – обединени от своята невинност – зависи от поставянето на бъдещето пред миналото. Без съмнение този остров ще си остане също толкова илюзорен, колкото и мирът.“