Петте неудобни истини за нашето море

Снимка: БГНЕС

„Пътуваш си например по пътя към Резово, виждаш табелата за Силистар и отбиваш. Бориш се с черния път около 500 м и попадаш пред табела, на която пише: „Частен имот, престой – 5 лв”. Черен човек със златни гривни се приближава до колата и ти обяснява, че това е частен паркинг и ако искаш да стигнеш до плажа, трябва да му платиш 5 лв. Ок, плащаш. После започваш да се чудиш – откъде накъде някой притежава имот в защитена местност, откъде накъде събира пари без касова бележка и прочие такива“, пише Левена Лазарова в блога „Момичетата от града“.

Иначе много си го обичаме. Лично аз отдавна съм му се обяснила в любов, съкратената версия на това обяснение звучи така: „Ако не ми замирише на водорасли, значи не съм била на море…“От години обаче посрещаме ваканциите си там със смесица от удоволствие и отвращение и се питаме се един-друг „Докога?“. Да, само там има начин да срещнеш толкова много прекрасни хора, с които иначе животът в големия град или още по-големия свят те е разделил. Да, само там децата ти биха могли без никакъв проблем да се впуснат в игра с децата на симпатичните хора от съседния чадър/караван/бар. Но въпреки цялата сантименталност, трябва да признаем грозната истина – нашето море става все по-негостоприемно за нас, все по-застроено, все по-скъпо. Ето петте най-неприятни неща, извън презастрояването и вредата върху природата, които ми правят впечатление напоследък:

Отпадните води

Това е страшна тема, особено на юг, особено за хората с деца. Почне ли лятото, в разговорите ни бързо се промъкват слухове за стомашни вируси, разкази за деца, настанени в Бургаската болница, страхове и проклятия. Пропорционално нарастват и съобщенията в медиите за проверките на Министерство на здравеопазването, които отчитат липса на опасни микробиологични показатели. Градската легенда твърди, че измервания наистина се правят, но толкова далече от брега, че фекалните води, които се изливат в морето, остават извън обсега на проверката. Защо крият ли? Ами много просто – защото иначе трябва да закрият сезона… Публична тайна е, че наличните пречиствателни станции отдавна не могат да насмогнат на непрекъсващо увеличаващите се хотели и туристи. Остава ни да търсим плажове, далече от градовете и курортите и да се надяваме чисто и просто на късмет…

Тоалетните

Като говорим за пусти плажове, идваме до втората ми любима тема – липсата на тоалетни. Не знам какво се случи със старите тоалетни по къмпингите, те поне едно време се даваха на концесия и едни добри хора ги държаха в прилично състояние. Сега всъщност тоалетни пак има, но а) – те са химически и б) – чистят ги веднъж седмично. На „Веселия бар” на къмпинг „Китен” ни посъветваха да пробваме близката тоалетна с уверението, че тъй като е сряда, а чистенето е във вторник, има сериозен шанс тоалетната да може да се използва. Ами… само ще кажа, че не искам да знам как е изглеждала тази тоалетна в четвъртък.

Пътищата

Добре, наистина не мога да разбера – това са богати общини, толкова ли за 25 години не можаха да си поддържат/оправят малките пътчета. Тези именно пътчета, които ни водят до последните останали нормални плажове, до последните читави къмпинги, до последните убежища на илюзията, че това море още е наше. Няма нужда да изреждам, ако сте ходили поне веднъж в живота си на място като Арапя например, знаете за какво говоря.

Паркингите

Това с пътищата ни води към друг един феномен. Пътуваш си например по пътя към Резово, виждаш табелата за Силистар и отбиваш. Бориш се с черния път около 500 м и попадаш пред табела, на която пише: „Частен имот, престой – 5 лв”. Черен човек със златни гривни се приближава до колата и ти обяснява, че това е частен паркинг и ако искаш да стигнеш до плажа, трябва да му платиш 5 лв. Ок, плащаш. После започваш да се чудиш – откъде накъде някой притежава имот в защитена местност, откъде накъде събира пари без касова бележка и прочие такива. Докато вървиш към плажа, чуваш от всички страни подобни разговори и най-вече пресмятания колко пари на ден печели този някой, при условие че на „паркинга” има стотици коли. На плажа приятели ти казват, че имотът бил на Данчо Цонев, знаете кой е. И коментарите стават излишни.

Руснаците

Това, последното, хич няма да е политически коректно. Но, мили хора, колкото и да сме либерални, трябва да признаем фактите. А те са, че докато държавата им посредством руските газови компании държи в подчинение и бедност нашата, техните граждани купуват имоти на нашето море. Имоти, които пък българите не могат да си позволят. Нямам нищо против хората по единично, но когато менютата в една Равда например са на руски /”Щото българите го разбират”/ и когато в центъра на Созопол уличният музикант беше принуден да спре изпълнението си на „Очи черние”, заглушен от „Десятый наш десантный батальон“, който звучеше от амфитеатъра, това ми се струва бедствие. И то непоправимо. Ако не беше ужасно лишено от вкус, щях да кажа, че единствената ми утеха сега е в действията на Путин, който иска да ни накаже чрез ограничение на руския туризъм в страните от ЕС.