В Либерия зазиждат живи болните от ебола

Снимка: EPA/ БГНЕС

Страхът от ебола в либерийското село Баладжа го е превърнал във фантом. Тишината в него се нарушава само от стоновете на 12-годишната Фату Шериф, затворена вече седмица с тялото на майка си „без храна и вода“, преди на свой ред да умре. Това пише в материал на AFP, цитиран от БТА.

Баладжа се намира на 150 км от Монровия, близо до границата със Сиера Леоне.

Кметът на Баладжа Момо Уиле обяснява, че хеморагичната треска е убила семейството й. 70-годишният старейшина разказва, че доскоро момичето живеело мирно и тихо с 51-годишния си баща Абдула Шериф, майка си – Сейдия Пасауи Шериф на 43, и с батко си Барни на 15 години.

На 20 юли обаче у тях бил открит смъртоносният вирус и обзети от паника, близо 500-те им съселяни започнали да странят от семейство Шериф, след като алармирали здравните власти.

Снимка: EPA/ БГНЕС

Медиците обаче се забавили и хората се вдигнали на протест и препречили с барикади пътя за Сиера Леоне. Щом екипът на здравното министерство най-после пристигнал, бащата бил покойник вече от пет дни, а майката и дъщерята – болни. Тестът за ебола дал отрицателен резултат само при сина.

Санитарният екип вдигнал и погребал тялото на Абдула.

“Наредиха да не се доближаваме до жената и дъщеря й”, продължава разказа си Момо Уиле.“Затвориха ги вътре и запечатаха вратите и прозорците.”
Сейдия и Фату “плачеха непрекъснато, ден и нощ, умоляваха за храна, но всички ги беше страх” да доближат къщата, където двете бяха останали “без храна и вода”, добавя той.

“Майката почина на 3 август и дъщеря й остана затворена с трупа, а на 10 август медиците дойдоха да вземат тялото, за да го погребат”, продължава старецът и избухва в сълзи: “Малката остана сама и само плаче.”

Снимка: EPA/ БГНЕС

Репорерът на AFP не може да види какво се случва в къщата отвън, тъй като вратите и прозорците са плътно запушени. Момичешките стенания от време на време разкъсват тишината в опустялото сякаш селце с разбити улички, осеяни с боклуци. Забравени в бързината дреболии са разхвърляни из някои къщи, оставени със зеещи врати.

Никой не ме доближава

Обитателите на селцето понечили да избягат, но били отритнати от хората в близките селища от страх заради вируса ебола, казва Момо Уиле.

Всички “отидоха в гората. Останах тук с неколцина роднини, чиито семейства също са в гората. Селото просто бе изоставено”, добавя той.

Снимка: EPA/ БГНЕС

Кметът споделя, че на момчето с отрицателен тест за болестта му е забранено да влиза в дома си. Барни обаче е отхвърлен и от селяните и е намерил подслон в една изоставена мрачна къща.

Репортерът на AFP открива мургавото, слабо момче с тъжни очи и изпито лице. Носи мръсна, избеляла синя тениска и изтъркани сандали.
“Тука спя и тук стоя по цял ден. Никой не смее да ме доближи. А нали им казаха, че нямам ебола. Щом огладнея, отивам в саваната да потърся зеленчуци”, хлипа момчето.

На 12 август Момо Уиле разбира, че Фату най-накрая е починала през нощта. Сам-самичка, без вода и храна. Не знаел какво става с Барни. Помолени за коментар, санитарните власти не пожелаха засега да вземат отношение.

Президентката Елън Джонсън Сърлийф обяви на 5 август извънредно положение в страната заради разпространението на вируса ебола, който по последни данни на Световната здравна организация от 9 август е взел вече 1013 жертви в Западна Африка, 323 от които в Либерия.