Вацлав Клаус: Не трябва да караме Украйна да избира

Вацлав Клаус. Снимка: EPA/БГНЕС

Вацлав Клаус. Снимка: EPA/БГНЕС

Вацлав Клаус е чешки икономист и политик, един от основателите на Гражданската демократична партия, министър-председател (1992-1998) и президент (2003-2013) на Чехия. Той е сред най-влиятелните политици в историята на Чешката република. По време на своя мандат като президент Клаус получава международна известност със своите радикални възгледи по въпроси като глобалното затопляне и бъдещето на Европейския съюз. Статията е публикувана от института “Вацлав Клаус”.

Украйна в днешния си вид е в значителна степен изкуствено образувание, превърнало се в самостоятелна държава единствено в резултат на разпадането на СССР преди 20 години.

Това образувание, от една страна, включва територии на Запада, които никога не са били част от Руската империя /Закарпатската област, Галич и т.н./, и са били присъединени към Русия едва след Втората световна война. Територии белязани с борбата за украинска независимост /и на страната на нацистите/. От друга страна, има чисто руски области /Крим, Одеса, Източната част/ още от ХVІІІ век, за които независимостта на Украйна означава, че те са изтръгнати от първоначалната си национална общност.

Определена изкуственост на държавното образувание и различните представи на неговите граждани за своето бъдеще и вектора на развитие парализираха политическия живот от самото начало. И от Прага това добре се виждаше. Своята роля изигра и неотдавнашната трансформация на страната и тежкото наследство на комунизма, и икономическия и политически хаос от последните 20 години.

Украйна остана /и не можеше да не остане/ икономически силна страна, свързана с постсъветското пространство, опираща се на Русия и до голяма степен зависима от Русия. Това е естествено. И не съществува лесен начин това да се промени.

За Русия Украйна е повече, отколкото близка чужбина. Тя означава много повече, отколкото, например Естония, Таджикистан и Азербайджан. Това е историческата люлка на руската държавност и култура, родина на десетки милиони руснаци.

В този контекст съображенията на някои лица в Европа, и както ни се струва, основните представители на Европейския съюз, представителите на Чехия и най-важното – политическите активисти – че е възможен конфликт за ориентацията на Украйна и може да води борба за нейното насочване на Запад или на Изток, игнорира действителността. Това вкарва страната в неразрешим конфликт, който може да приключи само с трагедия.

Запазването на Украйна в нейната обективно съществуваща геополитическа ситуация като независима и в същото време функционираща и процъфтяваща държава изисква от дълго време значителна издържливост и дипломатически такт както от украинските политици, така и от чуждестранните партньори. Но за съжаление, от всички страни ние виждаме точно обратното.

От страна на Запада това е голяма безотговорност – да подхранва амбициите и илюзиите на радикалите от Западна Украйна спрямо това, че наистина съществува избор между Изтока и Запада, и че ЕС и САЩ са способни не само да подкрепят Украйна като единно цяло в нейната прозападна ориентация, но и за продължителен период да осигурят нейната сигурност. На Запад в действителност не съществува ясен интерес и желание за даване на жертви в името на Украйна. Западът помогна за разгръщане на криза, която в действителност не му е нужна, и с последиците, на която той не желае да се занимава.

Да поставим Украйна пред избор – Изток или Запад – означава да я разбием. За съжаление ние май наблюдаваме точно това.

В същото време ми се струва, че мнозинството участващи страни започват да осъзнават това. Въпросът е: не настъпи ли това осъзнаване твърде късно? Илюзия е също така представата, че проблемът в Украйна може да се реши от нови избори.