Да обикнеш България през решетките

Снимка: Николай Кобляков

Основателят на френската неправителствена организация “Свободна Русия” Николай Кобляков вече е на свобода. Журналистът бе арестуван още при стъпването си на българска земя и прекара седмица в ареста, заплашен от екстрадиция в Русия.

След освобождаването си, той сподели във Facebook впечатленията си от София и от хората, с които се е запознал по време на краткия си престой у нас.

Никога не бях стъпвал в България, преди драматичното ми кацане на Летище София на 29 юли.

За мен бе изцяло ново преживяване първите ми впечатления от държава да дойдат от престой в ареста и изправяне пред съда.

Широките улици в съветски стил и лъвовете пред Съдебната палата, които видях през решетките на прозореца на колата, която ме возеше към съда, изглеждаха напълно различно в сравнение с нормалното разглеждане на забележителности.

Може би заради драматичния привкус на тази необичайна ситуация, сетивата ми след като напуснах ареста бяха изключително изострени и истински.

Няколко приятели и журналисти, които ме чакаха с бутилки вода и микрофони пред изхода на Софийския затвор, промениха не само деня, но и живота ми.

Българите са са точно като руснаците от черно-белите филми. Те са приятелски настроени, открити и готови да помогнат. За разлика от образите на екрана обаче, те са истински.

Те не бяха твърде патетични или изкуствено състрадателни към ситуацията ми. Те просто ми помогнаха – взеха ме от ареста, закараха ме в апартамент някъде в София, водихаме от лекар на лекар, докато най-накрая установим причината за отока на глезена ми.

Те казват това, което мислят и се усмихват, просто защото чувстват, че споделям възгледите им. Те знаят и пеят руски песни, но не пропускат да ми напомнят, че кирилицата е дошла оттук в Москва.

Тротоарите на София са изключително неподходящи за бастуна ми, но тя ми напомня на града на щастливото детство от книгите на Крапивин.

Не разбирам български, когато приятелите ми говорят помежду си, но е достатъчно да погледнеш някого в очите и започваш да долавяш цели части от този южен и понякога експресивен език.

Местните наистина вярват в наличните демократични средства за дискусия с властта – студентски флашмобове и мирни демонстрации. И най-впечатляващото всъщност е, че вярата им им носи победи.

От днес България има ново правителство, което съм сигурен, че ще бъде много по-близо до българите, отколкото до хранените от Русия олигарси.

Име сериозна опасност България да се превърне в третата ми родина. Въпреки че бях освободен, мисля, че няма да напусна тази страна, преди да й се отблагодаря с нещо ново и позитивно.

Ето и пълния текст на публикацията на Кобляков:

Публикувай by Nicolai Kobliakov.